you,restless soul

Тя умря в невъзможността си да се справи с една фикс-идея в собствената й глава.
Мисля си- възможно ли е да сме безсмъртни
ако успяваме да се справим с всеки проблем в нас? жлъчка, гъбички, фобия, нерви?
(Нещата, от които умират хората, които оцеляват спрямо другите... )
Един ще каже- да бе,да
аз ще отвърна- всичко е възможно. вярно до доказване на противното
(и все пак знам, че е малко по-вероятно да си играя с малките проценти истина.)

И изобщо ценност ли е в моя живот безсмъртието-
и какво научих от всички тия митове, легенди, статии и реферати
за вечността?
''That is not dead
which can eternal lie
yet in strange aeons
even death may die"

Fireworks at Midnight

На терасата съм. Lap-topa ми дава прекалено много "notresponding".
Полунощ е (без малко) и мерише на дъжд.

Ще спа добре.И наистина много ми се спи, но ще пиша.

Здравейте, аз съм Пламена, завършвам Европеистика, но не ме питайте затова. Захвърлям го като завършен процес и се насочвам натам, накъдето гледа нашия "лъв" - средния изток.

Интересът ми започна много преди господин "х", но той е главната причина да се разровя из историята на тези земи и да открия много незавършени процеси, които сякаш мене чакат

Например- кюрдите имат нелегална държава там, поделена между Турция, Сирия и Ирак( а мисля и Русия). Каквото за нас е история от преди създаването на националната ни държава, за тях е настояще от солиден брой векове.

Симпатизирам им. Ако не бяха вироглави нашите деди и ние може би щяхме да сме поданници на отоманската щерка Турция.

Музата ми се прекъсва от поредната среднощна заря на Галата и ме кара да се замисля колко ли от средно-източните деца са виждали заря? Колкото съм виждала и аз война.

Попадам на колоритни снимки от анти-западна карикатурна изложба в Иран.
По размери е не по-голяма от тази в пощата до нас, и докато чета разбирам, че хората са насилвани да я посещават.

Отплесвам се по-нататък в един интересен сайт http://polosbastards.com/pb/nagorno-karabakh-last-stop-aghdam/ и намирам впечатленията на няколко луди западняци от Нагорни Карабах. Не им е ясно защо транспорта тръгва от Арарат, след като Н.К. е отделна страна вече.. уж.
Столицата има 3 светофара и няма нужда от такси.а Срещу мен живота е красив и зарята не спира цяло лято точно срещу балкона ми, над морето...

"The marshrutka lurches into the bus station where a handful of taxi drivers look in anticipation at the new arrivals. But the Karabakh capital is a small city, a place for walking, so there´s no need to pay any overpriced ride in a Lada"
и така маршрутка се оказа дума, която споделяме с тях, а дали е само една, дали са само думите? Къде сме ние в Европа, една идея в завършен процес?
И изобщо заря всяка вечер .. не е ли малко претруфено по ориенталски? Заря не се ли прави при постигането на нещо велико и достойно?
Пренасищане.
"...and a legion of babushki selling pop-corn and sunflower seeds in paper cones, some of them recycled pages from old annuals recalling another year of Soviet success. If you are lucky, you might even get sunflower seeds in a picture of Lenin. "
Или Тодор Живков.
Към мен продължава да лети една от тези приближаващи се зари, и си представям как е претъркулила се планета или малка луна, която скучае някъде извън Млечния път. Мечтая си за нови галактики и тези гнезда от червени гиганти, които ще видя чрез очите на внуците си може би, и искам това време да дойде по-скоро затова ще пооставя Нагорни Карабах и бедните безправни кюрди в иначе културно-богатия им регион да се справят без моята безтленна съпричастност и си лягам, докато все още мога да сънувам зарята.

bunny-day-spree

музика: monty python- decomposing composers
място: he's ok

Нарочно се преструвам, че не си знам урока, защото мисля ,
че като си го научиш и отиваш на друго ниво, а сякаш тук все още ми е интересно, мила мамо. А ти се впрягаш.
Винаги си знаела, че съм по-интелигентна от това.

Някой пече кекс 16мин. преди 22:00
колко романтично..дори сутрешно
усещам, че съм доста порастнала..няма на кого да кажа
"направи ми кекс ".
вече дори не се ядосвам че 7days са само 6 ,
Mini club-a взе да ми омръзваза
почнах да се радвам на оферти за офис-служител
не страдам, че нямам CartoonNetwork и не мога да гледам Courage i Foster's
вече се ядосвам на хора, които държат да разбера на колко съм и на какви дейности отговаря това.
Както и да е. Обувките ми няма да смените.
Замислих се.. защо хората пишат тук, когато изпитват любовна мъка(не визирам никой)
срещите ми с известни личности от третия свят приключиха за тази седмица и то го заявявам с радост, преди да са станали прекалено близки.
Ако поседя още малко, мислейки какво да допълня сайта ще ми срита пост-а as usual
п.п. ето така се пише love-non-related-post

датник

Върнах си се. Повече няма да се продавам.
Беше лесно..сега ми е гузно.Може би в Алпите ще ми е трудно
Не мисля. Майка ми крещи в главата.загубено същество.
скарано с датите.занемарила съм си дневника,
който е по дати дори закъснях с един ден за изпит
не искам да живея в числа.
дори не ми липсваискам да живея в спомени
Вчера пих wine for fish :)
съкв. ми се изръси в exit
"не, не ме изпращай, баба ми ме чака с фенер вън на улицата"
as he said everything will flow..wonnit?

обез(за)главено

Как може да живея с такива същества?
това сигурно е най-низката сфера
най-жестоките уроци с най-противните резултати..
убиват животни и продължават...
Как може да вярваш. че един коктейл е по-важен
от факта,е едно коте е предало богу дух заради теби да не се сбогуваш...
нищо не си научил от индианците
Как може да знаеш, че живея на другия край и да направиш това...
Да обезглавиш една моя мечта и да я премоделираш в разочарование.. оръфана от един лешояд..и да не се извиниш.заради теб днес на всички воня на мърша.
Говоря слабо, нямам сили, дори думите ми не внушават
от тази душевна анорексия.
and it still means nothing to you
"L"

misty

..докато някои от нас се чудят как да си увеличат бюста
и да си анормализират скелета други откриват планети и нови системи
и изкуствена светлина в другия край на вселената..
който противно на Айнщайн доказаха, че съществува.
Сори деди, ти каза. че всичко е относително, нали?
а представяш ли си тази светлина да е на Юрий и всъщност ние
наистина да сме сами? Колко скучно, няма с кого да се състезаваме.
няма клингони и ..какви бяха онези другите..
но пък на две крачки от нас има нов вид- същества с изкуствени вторични полови белези
пластмасови кичури и нокти и
една прекрасна вечер с ехо от любимия ми глас.
Много музика, малко пари
едно протяжно "ля-ля-ляяя"