1вия ми july morning на този плаж,
най-хубавото от което ПИФ и 'сам' на ушенце,
-по-малко глаголи
огньове-силни като мен
и розово море
пазех тишина за Damien
(винаги е за някой с 'Д', който не си е на мястото)
but who cares, when love is gone and ur left alone
on a crowded beach, nothing left to prove
on a piece of rock that moves around the sun...
Could've been better tho'
въпреки всичко някой успя да ме усмихне на сутринта и
съм му много благодарна. Като го видя отново ще е завинаги.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар