a toast to the thing that hurts me most

Ей, хора, настава кучешки студ, спасете ме!!!
Нали ме знаете, мене всичко ме хваща лесно, пуща ме бавно не където трябва.
Имам смътни спомени от фестивала, не ми беше много фестивално,
само това ще си призная, просто ми навря в лицето липсата му.
А уж си бях самодостатъчна.

Така са ме сглобили ама вече не е модерно,
не е функционално по време на криза.
Хубавото на ситуацията, в крайна сметка е, че Майк ми напомни
за една чаша, която имам да допивам, но не ми е стискало до сега.
Всичко с времето си...
времето ще ме разбере.
ако вие - не.