телерепорт

Гларусите вече са събудени, клатят се, кръжат наоколо,света все още е сив,неосветен,
а той бяга.
Носи бяла памучна тениска с малък червен надпис на отбора си. Цялата е мокра.Също както и сините шорти.
Бяга толкова бързо, че от прахта, която маратонките му Ромика вдигат едва го виждам.
Подминава празни пейки, сиви електроцентрали, изоставени кафенета от миналия сезон и не спира.
Тази сутрин трябва да стигне преди слънцето.
Да се слее с онзи момент без награда. "а-ха" моментът.
Има нещо много чаровно в начина, по-който гневът и упоритостта смръщват челото му,
Има и нещо много познато, генно-подобно дори, в този поглед пронизващ монотонните 80'те към дивите 90-те.
Слънцето идва, а му остава още малко. Много малко..и знам, че няма да се обърне да се представи.
Сега е неговия "а-ха" момент и скоро ще изчезне в следващото десетилетие, колкото и да бягам няма да стигна навреме

Ministry of Funny Foreigners

-Excuse me, do you speak english?
-Yes
- What do you think that up there on the roof is? Is that a cat or a baby?
-Its a cat, yes, do you see it, up there!
-But why is it making that sound?
-Its most probably mating, bulgarian cats mate in spring
-Is that so..
-Yes
-Are you sure?
-Yes i am, we got cats in our backyard and they are mating right now

чужденците започнаха да идват, дано вятъра, с който долитат да донесе и повечко смях