и зарчета

След целия хаос снощи
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе

Vishoes cycles

Цикля на едно място и го разбирам чак сега. Като на филм.. винаги е късно Имам 7 чифта лятни обувки. От това лято. И никои ,освен старите ми джапанки не стават за излизане. Де да беше есен, да зарежа токчетата, полите и всичко късо да си сложа кецките и анорака... във вторник трябва да съм с най-новите си и все още неудобни. Мисля си, защо се въртя в такива кръгове.. защо със всяка заплата си купувам обувки които не нося, вместо да си отделя пари за планина? Снощи сънувах Дани, говореше ми както искам да ми говори, а на мен ми действаше отблъскващо. 2ра серия-една майка ми обясняваше причината да убие дъщеря си, с която скитах цяла вечер в наводнена Варна. Беше убийца, но се разбирахме. If you do everything from the heart... // как едно просто изречение може да те спаси от мухлясване. Не ме бива в общуването... //с какво се отличава Варна от останалите градове по света, където имам много приятели Как да си обясня всичко... //има ли време за въпроси изобщо...

Enjoi !

.. казах й , че за Вселената не е важно на кого се случва, а че се случва и оттогава не сме такива приятелки. Знам, знам прекалено много затова са виновни невидимите от Луната, които са ходили на гости у Илияна, но тя не е от нас. Напоследък се приближава. Понякога знам, че го прави съзнателно,но все още изпуска юздите. Явно ще трябва да се учим. Сънувах Деймиън под прозореца на старата къща. Пак ме гледаше с моите очи. Пак не ми говореше. А аз толкова го чаках да дойде от магазина. .. (p.s. i love you)

buzz

Вчера в Морската беше безобразно празно.
Имаше 2-3ма човека, които вървяха бавно и замислено,
любуваха се на всичко около тяха единият дори ми премигна и се усмихна смирено и тъжно.Все едно за последно.
И той не беше първия този ден.
Забавих ход, тъй де, закъде съм се разбързала..
обзе ме чувство на паника.
С тези апокалиптични сънища напоследък..
кадри от тях се заредиха да се лепят по зениците ми.
Стига! Ще се спъна!
Сянка ме избутва вътре стаята/Аз си играя с гравитацията на една скала/Търся ключ за шкафа, където имам съобщение от баба/Кой живее в този апартамент?/Отново в MPR, Ники, ще ми припомниш ли всичко, което имаше да се прави?/Отново в Beanery-то с Diane обсъждаме Pat./Тази пола много ми отива,ето, той ме прегърна, а не ме познава.
Трябва да спра с това sci-fi от 60-те, още само 100 стр.

The Time-shifter

Cocteau Twins- Seekers who are Lovers

Мислите ми се прекъсват от онова дежаву, което от няколко години
ми се преплита във времевите Коридори.

Кое е момчето, което виждам пред тази клиника? Или санаториум? Искам да знам дори ми идва да обиколя цяла България за да намеря това място и може би да видя това момче.

Виждам го в буря, както Герда за последен път Кай. После Снежната кралица го отвежда в ледения си замък. За миг това дежаву ми взе сметката. Един тон емоции от бъдещето се вляха в червената тръба.

Дали и той има същото дежаву?
Дали вижда едно момиче с тъжни очи, което се отдалечава без да се движи и с тревога в същите тези влажни очи се примирява
Със смъртта, с поредната раздяла?

Търсих те, не е като да е без хич. Не те намерих нито в други градове, нито континенти, хижи, хотели и в момчетата, които приютявам след концерти понякога.
По гарите е студено,но докато чакам влака тайно се озъртам-дали ще те разпозная, ако този път си влезнал в друг Коридор?

Времето бразди(де да имах антена и за него )
и един ден ще започне да бръжди толкова силно, че ще се моля да спре,
но как..а ако ти чакаш своята Герда в ледения замък , със забавен метаболизъм и премръзнали крайници? Дай ми знак, само един
и тръгвам да те търся от сега.
Ще заеба плоските генерал-секретари и Shaper-и, яхвам си елена и идвам.
И няма да ти се сърдя за розите.

you're my dead end

музика: CSS- Alala
място: фуга

Ето ме,колебая се
и то къде-на изтривалката на полунощ
-дали още ще те искам в нощите, когато не ми се прави секс,
а ти, как заспиваш до някой, който не обичаш?
Вечер...трудно ли е ?
Но не е самотно?
А няма ли да съжаляваш, някой ден, че тази неделя вечер не си бил с който трябва?
чакай..ретроспекцията е мой звяр.. верно бе..
вече няма да се притеснявам за теб.
И без това вече пия чай. Ако си искам и по два.
Но.. трудно се заспива. Доста.И това си е изкуство.
Трябва да се владее.
Снощи те сънувах, макар че не ти пука.
Насън ти позволявам разни неща.
В сиренето имаше какавиди, гнусно..ти уж беше на гости, а доста ти беше удобно на моя диван...as usual

10

Снощи в просъница си мислех за горния етаж. Затова колко болка съм изживяла заради това. Сякаш вечер не си почивам, а изживявам цялата болка наново на куп боли и не се спи.
Цикълът вече се върти по-бързо и се случва мега болезнено.
Иска ми се паметта ми да измръзне в Антарктика...
Бълнувах, че те могат да изрежат гнилите кадри, да ги няма в мозъка ми, в главите на околните. Те ми поискаха 10 години в отплата, последните ми 10 години.
-ако ми кажете колко ще живея, ще реша какво са 10
-не можем да кажем
-тогава...няма сделка

А всъщност всичко е детска лигня, недорасла идеалистке,
ако ти бях майка щеше да ми се свиди да ти кажа някои неща,
но не съм и ще ръгам докато не престане да диша!
И няма да спиш.

Сънят не ме зове вече, само очите го мечтаят. До

Те

Те слязоха при нас да берат рози-
Постелята на нашите легла
Отдалеч се забелязваха и двете-
Майка с чудна, бледа дъщеря
Подскачаше весело, игриво,
Злощастното дете.
Идвайки надолу спря внезапно
И напред длани простря:
„майко, виж пулсиращите същества!
Те се самосъздават в сънищата.”
А тя уморено погледна и не разбра.
Само й пооправи бялата яка
На черното инак облекло-
Ризница срещу слънцето.
„майко, подай ми ръка
Виж какво ме кара
Да вярвам в чудеса!”
Потръпна, когато усъзна-
Детето й беше морска вълна,
А когато наближиха
Малката уверено под съня пропълзя.

Днес майка й пред червените рози
Потръпна при допира на цветя.
Усети смъртните простори
И при мисълта за това
Пръсна сто розови листа
По заспалите ни стари лица.
Но да чуем какво тя пожела
Невъзможно ни се стори.
В нашия сън тя с тези рози
Хиляди неща счупи и събори.

deadcandance

Задрямах.
Беше уютно.
Бяха създали атмосфера.
2-3 усмивки през мартини...
Той ме дръпна и аз... „какво?!”
Някой пусна” Evelyn”И ние танцувахме.
Страшна усмивка има. СТОП!
Как така с ...Асен…he is no more...
как така с мъртвец?...ще умирам ли?

А навън decadence&scrap, мостове и релси..фантоми
И един пръстен, който ми отваря портали.
R.I.P. Асенчо, следващия път ще пия едно за теб и затова,че се оттърва...
а аз имам още да влача..But you’ll have the last dance

all because of this song

They encouraged me to start remembering who i used to be.

and now my mind is wandering in my father's room.
when i was about 6-7 i guess. i see the greenish wallpapers,
i always hated them.the room smells of rubber..of paint.. its amazing how i always go back in my life and i just remember smells...and colors..i see his kimono and the ping pong. I guess he still felt so young and careless then..he had hobbies and i was just a kid on his way..he loved me. Where is he now.. i am close to crying.. the air isn`t enough tonight. Its not only tonight. I can't sleep i just have those visions maybe till 2-3 in the morning. all my pets, all neighbours,my pranks, the kid i used to be. the kid that had loving parents and wonderful grannies.. and the kid that now feels so guitly and rotten..no grannies to hug her ..etc
its getting hard to breathe normally i want to stop those visions
i want to kill this Plamena i see now.
i wanna start all over.
From that room.
So that i'd never have had this blog..
you for i-friends...
this for a life..
its really strange to me how people treat me sometimes
as if i am eternal...no...i am not. this is what i've become and nothing more.. and nothing else..(and wtf in english)
i'll never be perfect and i guess some people will kick me out
but that's ok, i've survived so far..somehow someone's been pulling me out of the dirt..and if next time it'll be you- thanks in advance, i really need you to..
i tend to fall into the pits i dig myself too often.
i could say it's become a hobby by now

and its all because of Killing Joke and love like blood
it sounds like my memories..
traurig aber..wahr..

amazing twin-brother!

26.11.2006
музика: cinema strange- catacomb kittens
място: moister damp and leeches

keep it on the low, sis
don't let it show
don't let them know
that we co-exist

-хех,приличаме си
-и аз ли съм грозна? :)
- хм..
-хахаха
-ще пием ли?
-ще плащаш ли?
-мда.
-ако той е там..?
-ще го чупя!
-става

П& P a.k.a. Пламена& Patches

14.10.2006
място: на път за шахтата

колко време навън ми трябва
за да избягамда се осъзная..
да не съм с нея
да я прогоня от себе си
може би ако падна в шахта
ако пия редбул 24/7
ако съм с него повече
как се справя човек със себе си
чак след толкова време
ами ако ми се сърди и не ми помогне
ами ако просто и кажа че я обичам и ще и олекне
..може да открием сходни интереси
и да пътуваме спокойно

in file 0 therе is:

10.04.2006
музика: music is dead to me
място: scrappaperdesk

<<<09.04.2006.слушах>
както когато разбих отнова пиле,
както когато счупих лапата на котката ми
както когато сритах агнето на село
както когато бутах кучето от леглото
както когато ударих в главата момчето от началното
както когато забих топката в корема на Нина
както когато тормозех Женя от 2-рия етаж
както когато замервах лудата в квартала с камъни
както когато удрах Адриана
както когато ритнах майка си
както когато ще си го отнеса някой ден с тоя нож в джоба>>>
<<<19.10.2017the>>>>

|Interr(I)or|

10.04.2006
музика: Dead Can Dance
място: voids

Има ли по-тъжна от съдбата на изоставените къщи,
на които суетният минувач често се мръщи...
Вина те нямат, с нас не се забавляват,
когато с гравитацията си вечер ни привличат.
Стъклата им ласки получават око случайно
вгледа ли се в тях.
Олющените порти желаят въображението ни
да проектира върху тях.
Ако някоя вечер останете съвсем без сили
да отблъснете повика на някой портал
не бойте се, а влезте.Прашните легла от мъка креят,
че никой отдавна в тях не е спал.
Креслата жалки скърбят и скърцат,
че никой отдавна в тях не е седял.
Възможно е пияното само или може би
под пръстите на починал пианист да засвири
бавен танц и сенките да затанцуват в одаята
преди в меланхолия да се стопят зад някой шкаф.
После нищо чудно жадната за вас къща
да попие душата ви.Стените гладни са за жива плът.
Сигурно ще забележите тогава
колко нещастно е да си покрив или стена
и пътниците вежди да смръщват отдолу,
когато за нищо всъщност нямате вина..

vo(w)yager

22.01.2006
музика: Christian Death- gloomy sunday

Вече не съм заключена. Вече съм навсякъде, където е и моят дом. Най-вече в огледалата. Това аз ли съм? Пазете се! Вън съм!Сладко е да съм небрежна, разхайтена с угризения, че живея свободно като бръмбар в поле...където млада жена се люлее на стол с хубава коса,сини и сиви воали и прерязано гърло.Не виждам бележка, но ако има такава сигурно ще пише нещо като" достигнах мечтите си, но за този резултат трябваше да стъпя на раменете на живота си,а забравих колко е блатиста почвата под нас.Той потъна, аз не можех да живея с мечтите си реално в моите ръце, дървото от което ги откъснах от мъка изсъхна, а то единствено ме пазеше от тъмнината, която ме облъчва сега. Умрях ярко. В поле, защото съм чувала, че е огромно и светло.Тялото ми погребете сред житото. Да си открадне от плътта ми и да израсте наново мечтата. За някой друг..клас коса..да, щедра съм от личен опит"

Patches, Patches

21.01.2006 музика: Cinema Strange- An Hiver
място: "In a land where it s always winter"

Patches, Patches...какво си направила, миличка...иска ми се да те погаля там, където знам, че ще ти мине. Но, уви, не го знам... скътала си го чак там, където и сама не го виждашчак те плаши, отдалечен о е от теб, не можете да се опознаете,няма светлина, която да озари линиите ви.
Пречиш и на мен...пречиш!!!
bad kid

убийствата на 11

19.12.2005 музика: s.a- anima
място: shama

Ти не ме познаваш.В момента се гледаме така и ми се струва че душите ни са странни къщи във гора, една срещу друга, и сега портите са отворени.Ти можеш да влизаш при мен, аз при теб. Но не навсякъде.Имам един килер.. така да се каже подземие, не са много стълбите към него, упорито съм ги строила всяка от тях по няколко години. Там е обитела на това, което ще умъртви престоя ти в мен.Винаги има опасност за другите и теб то да ви нарани, убоде за дълго време, разбираш ли- оттам бликат основите и тухлите ми. Много са хората, които през годините ми услужваха с боя, лак, украса, та сега изглежда че всичко е наред. Но ти виждаш замаската и ти допада като възможност това да съм аз. Можеш, разбира се, да допуснеш, че под нея съм аз , но така не ти е удобно и ще изгониш тази умисъл далеч в гората-нека някой друг да я поеме за да я отрече и да премине нататък.Аз също играя само с това, което смятам, че приляга на моето отражение. Когато листата трепват от моите чувства по различен начин- това е благословия за мен- мога да се обичам, че съм добра във влиянието.Казах ти толкова голямо количество информация за себе си. Готов ли си да построиш още една стая за мен, да пробваш бъзможно ли е да ме избавиш от моята къща на ужасите?Казваш да. Това вече не съм аз. Това си ти с моята замаска.Какво си скрил отдолу, можеш ли да споделиш...не,никой друг не ще посмее да влезе толкова натъмно в себе си, да се изплаши от карантията си, както мен да я използва за опаковъчна хартия.

проба бе пич

16.11.2005
музика: смрък
място: ме даун
сънувах че съм с Ади,но трябва да си тръгвам.
пак изпускам влака, а в небето американци летят със самолети стелт...
кой друг да ги сънува.
Някой взе назаем хубавия ми парфюм...


в 10 ме събудиха за да сменят електромера
отидох за 3 в 1 и по пътя намерих 15лв.
не ги взех защото не са мои.
Няма да казвам на никой.
Пак ще ме помислят за зле.

в парка циганка ми каза че кестеняв младеж ме харесва(мноого ми помогна).
гледам изоставени къщи и пак си мечтая да съм интериор.
(Хората обръщат внимание)
сега е ранен следобяд, но още има време да се случи нещо необикновено
като напр. да хвана птичи грип или баща ми да поиска да ме чуе.
виц този ден още няма.

Time against the wall

15.10.2005
музика: SEX GANG CHILDREN- the crack up
място: saale

Преди две нощи бях в Израел,а теб те няма да ти разкажа.
Как се натъжих само...Имах чувството, че с времевата разлика по света и хората сменят съдбите си с мен..и пак заради нея аз сънувам техния живот.Как иначе да си обясня странните обстоятелства около двудневното ми пребиваване в Израел насън като инвалид, а преди това като търговец?Кой знае защо всичко беше пясъчно.Дори земетресение разтърси Петра... това вечно място!!??! Разтърсих го насън-толкова съм смела(насън).
Хиляди пъти си пожелавам да спра да сънувам
просто да спра и да си почина от този двойнствен живот..
хей, скоро е пълнолуние, казват че тогава се сбъдва

cover version XXI

01.08.2005
музика: point of view
място: nebulous mind

Седя до фонтан във вътрешен кръгъл двор и мокря краката си.Италия 18в.
Имам дълга черна чуплива коса и бяла къса рокля.
Прилича на нощница.
Не подозирам, че знам за себе си в миналото.
Яде ми се смокиня и ставам.Край.

Маи съм романтичка. Не го знаех. Край на листа. Край на думите. Макар че не ми се иска. Ето, разхлопа ми се червения мускул...yeah father..your 3rr0rs 0ccur....