Имам си мечта
Нещастието си
Да подаря.
Да се оттърва.
Не да го пазя-
да го заровя
в пръстта.
Да няма достъп
до човешки тела.
Колкото и
Да не ги търпя
не заслужават това.
Нека изгние в земята
Достатъчно дълбоко
Че да прокапе долу,
където е домът му-
при дяволите лицемерни.
Но какво говоря...
аз съм негов дом.
Ако ще гние-
ще гние с мен.
Нима не го прави
ден след ден.
