и зарчета

След целия хаос снощи
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе

Instant life for sale

На изток от нас все още има жени, които раждат без упойка,
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.

suited for the purpose

Днес съм костюме

да,

имам повод и се чувствах готова

и се случи,

няма нищо магическо в това и не,

никой не ми обу насила токчета

всъщност адски си се кефя като се гледам сега.

(for the record- освен navy & black се изплющях със зелен чорапогащник да се личи че съм аз все пак )

Това да си официален... с шлифер и ботушки.. има някакъв превъзнасящ чар, нещо като самодрогиране

обаяние на пръсти

опиянение....ау че съм хубава !!!

трябва да го правя по-често.

MediterrAsian harmony

Here are some highly effective ways to bring emotional and spiritual balance to your life: Enjoy good food and the rituals surrounding it The emotional aspect of food has always been a point to be celebrated in Mediterranean and Asian cultures. Traditionally meal times have been cherished—and the enjoyment of the food seen as paramount. In Italy, for example, they use the term "Mangia!" which means "to eat." But according to Italian-American food writer Anthony Del Plato it means much more than that; to Italians Mangia means "eat and enjoy this food, relish all food, taste as much as you can, eat up life, eat and be well!" This same fundamental philosophy is shared throughout the Mediterranean region and equally so in Asia, where enjoyment of food has always been regarded as a deep-rooted part of the emotions and meal times are considered a blissful ritual. Have a more relaxed and optimistic attitude towards life Enjoying lots of delicious food throughout the day is great for improving your emotional wellbeing; but there's a lot more to life than just meal times. So, how do you go about looking after your emotional wellbeing at other times of the day? Again, we can learn a great deal from the traditional cultures of the Mediterranean and Asia. A common trait throughout these cultures is that people generally have a more relaxed and laid-back attitude towards life. Simple celebrations of daily life are also common. And there's a general acceptance that life is fleeting and that time, as well as loved ones and friends, are precious commodities that can't be taken for granted. Pursue your passions Another highly effective way to bring emotional balance to your life is by pursuing the things in life you feel truly passionate about. It's easy in life to sometimes feel like you're adrift on a huge ocean with no compass; but having a passion helps give you direction and brings more meaning to your life. To identify what your true passions are in life, simply follow your heart and really explore what fulfills and excites you. You might have a passion for writing, cooking, decorating, animals, computers, helping others, sport, mathematics, teaching, crafts, music or art. Whatever your passions are, be proactive and pursue them with vigor. Set aside time each day to recharge your batteries Just as you need to sleep each day to be physically recharged, you also need time each day to de-stress, and recharge your emotional and spiritual energy. For centuries Mediterranean and Asian peoples have made a point of setting aside special time to relax and rejuvenate their minds and bodies: the afternoon siesta in Italy, Spain and Greece, and meditation, yoga and Tai Chi in Asia are some good examples. But emotional relaxation can also be as simple as sitting in the garden admiring the beauty of nature, or relaxing in a hot bubble bath with candles and incense burning.

kiddish а.к.а. обичам врабчета

днес си изкарах старите карантии наново, на дъното на кюлотите си намерих необусловена истерия за еднократно ползуване и тъй като климата днес позволява рекох да си я наложа върху си. Прочетох нещо което се казваше Фрос Мувитон и ме инспирира да се хиля цял работен поЛУДен Тва за времето са пълни глупости- връщам си ги назад ако времето беше пари- на кого дължа 60 евро/на час и защо не си ги иска? Дори Енигма не са актуални днес с тяхното лунно затъмнение. Как се прави реклама на този кашон правец, аз най-официално се отказвам. Мога и от още много неща да се откажа днес, но имам вроден афинитет към лицемерие и най-вероятно ако го кажа, ще излъжа. Да ви призная, много обичам да се отказвам на финала.... мисля си- това е най-близкото до вечността, което мога да постигна. Да съм непостигнала...ако се замислиш има логика в това. Имам нужда някой да ми наваля...сега, когато майка ми е далече и всички слънчица са в София няма кой да ми говори за себе си и да си мисли че ми е интересно. Сега осъзнавам, че всъщност мразя да говоря за себе си, може би да пиша... но съм много добра в слушането. Имам специални локатори и никога незнаеш какво всъщност съм чула. Като се хвалиш за новата си къща аз долових с колко си изментил шефа си, но няма да му кажа. И папките няма да ги оставя на масата, защото ми се стори, че не искаш Вили да ги чете само врабчетата говорят истината, не съм много сигурна и за зайчетата- не съм ги чувала още,.. и си мисля ако ги чуя- сигурно ще да съм в някоя жълта сграда

a far lower value

Кога започва човек да се чувства не-специален? Кога супермен и питър-пан ги досрамява да си признаят, че всъщност си играят на онче-бонче и е време да разберат, че кучетата може и да са приятели, но по-често хапят; приятел в нужда се познава, стига да му е изгодно; освен дъвки и покемон имат и други жизнени нужди; Събуждаш се един ден и се гледаш...15:45 в бивша соц.сграда крещиш на държавна комисия...защото си недоволна. Звъниш на "Мениджър", където си изстрелват офертите, докато се смееш и не искат да ти повторят...събуждаш се, защото времето е пари... виждаш, че докато си спал, някой ти е взел, каквото ти се полага и докато наваксваш-ще ти вземе и още,но не върви да го.. it's too old's cool Лягам си и се сърдя! Заспивам да видите вие какво мога аз, докато мълча и ви се сърдя. Белким ми дойде музата да ви взема коня,ако не мине номера- ще обърна дъската и наново ще избираме кой да е пръв- онче, бонче счупено пиронче

нътс

ям последните си домати. една от последните миризливки лази на огледалото мии ще я оставя,нали не е в бельото ми, където намирам роднините й най-често слушам анатема, а дори не съм suicidal човек...радвам се, че няма какво да напиша и си flood-я ако имах, сигурно някой лош човек пак щеше да се кефи, че е видял себе си в мизерията ми. аман от лоши хора, свалих си Наруто 2 и още не съм го гледала имам нови вежди правих флаери в неделя съм фея в понеделник на държавен днес ми липсваше само 1 човек. " did i punish you for nothing? don't you ever dream of escaping"

slothytea

Да, рано е, но на 15.09 съм ставала и по-рано преди 14 години, всяка от тях. Този ден е по-натрапчив с присъствието си и от национален празник.

Влиза през балкона с детски смях, звънци, новите раници и по-високи летви, ходи ми се на училище. Но тук го няма моето. Кой ли стои на моя чин днес, 14 години по-късно?

Искам да е есен, хубава, суха, да мирише на пушек както преди, сутрин да има лека мъгла,а по обед все още да става за игра.

Напоследък не мога да пиша. Имам възли във главата,както с тям подобните на обувките ми- нямам нерви да се занимавам.

Защо сънувах баба, бог да я прости?Имаше буря, а тя не даваше на английските туристи да гледат порно. Пак имаше деца в съня ми. Буря, земетресения, наводнения- аз все мъкна някакво дете. Не ми се разкодира сега.. общо взето ме мързи.

"if you see me crawlin` its not your victory..."

dream a little dream of me

"food- symbol of spiritual or emotional nourishment. Hunger in dreams may reflect desire for sensual nourishment in a romantic relationship or spiritual or intellectual need for growth. Food in dreams also may reflect a dreamer's waking life issues with weight and body image."

ето колко сериозно е станало моето лятно затъпяване и се залъгвам като търся нови филми, някаква си група защото има готино име и може би само забавям процеса.
Чакам, чакам края на сезона за да започне началото на сезона
битките с живота и нямам страст за нищо. Как му се вика на това ?
"and it couln't be more wrong cause there's noone there"
опитах се да започна смислена дискусия, но не успях. Чак се засрамих от себе си.
Възможно ли е да назадне човек толкова? Дори нямам смелост да обвиня някой друг.

you,restless soul

Тя умря в невъзможността си да се справи с една фикс-идея в собствената й глава.
Мисля си- възможно ли е да сме безсмъртни
ако успяваме да се справим с всеки проблем в нас? жлъчка, гъбички, фобия, нерви?
(Нещата, от които умират хората, които оцеляват спрямо другите... )
Един ще каже- да бе,да
аз ще отвърна- всичко е възможно. вярно до доказване на противното
(и все пак знам, че е малко по-вероятно да си играя с малките проценти истина.)

И изобщо ценност ли е в моя живот безсмъртието-
и какво научих от всички тия митове, легенди, статии и реферати
за вечността?
''That is not dead
which can eternal lie
yet in strange aeons
even death may die"

Fireworks at Midnight

На терасата съм. Lap-topa ми дава прекалено много "notresponding".
Полунощ е (без малко) и мерише на дъжд.

Ще спа добре.И наистина много ми се спи, но ще пиша.

Здравейте, аз съм Пламена, завършвам Европеистика, но не ме питайте затова. Захвърлям го като завършен процес и се насочвам натам, накъдето гледа нашия "лъв" - средния изток.

Интересът ми започна много преди господин "х", но той е главната причина да се разровя из историята на тези земи и да открия много незавършени процеси, които сякаш мене чакат

Например- кюрдите имат нелегална държава там, поделена между Турция, Сирия и Ирак( а мисля и Русия). Каквото за нас е история от преди създаването на националната ни държава, за тях е настояще от солиден брой векове.

Симпатизирам им. Ако не бяха вироглави нашите деди и ние може би щяхме да сме поданници на отоманската щерка Турция.

Музата ми се прекъсва от поредната среднощна заря на Галата и ме кара да се замисля колко ли от средно-източните деца са виждали заря? Колкото съм виждала и аз война.

Попадам на колоритни снимки от анти-западна карикатурна изложба в Иран.
По размери е не по-голяма от тази в пощата до нас, и докато чета разбирам, че хората са насилвани да я посещават.

Отплесвам се по-нататък в един интересен сайт http://polosbastards.com/pb/nagorno-karabakh-last-stop-aghdam/ и намирам впечатленията на няколко луди западняци от Нагорни Карабах. Не им е ясно защо транспорта тръгва от Арарат, след като Н.К. е отделна страна вече.. уж.
Столицата има 3 светофара и няма нужда от такси.а Срещу мен живота е красив и зарята не спира цяло лято точно срещу балкона ми, над морето...

"The marshrutka lurches into the bus station where a handful of taxi drivers look in anticipation at the new arrivals. But the Karabakh capital is a small city, a place for walking, so there´s no need to pay any overpriced ride in a Lada"
и така маршрутка се оказа дума, която споделяме с тях, а дали е само една, дали са само думите? Къде сме ние в Европа, една идея в завършен процес?
И изобщо заря всяка вечер .. не е ли малко претруфено по ориенталски? Заря не се ли прави при постигането на нещо велико и достойно?
Пренасищане.
"...and a legion of babushki selling pop-corn and sunflower seeds in paper cones, some of them recycled pages from old annuals recalling another year of Soviet success. If you are lucky, you might even get sunflower seeds in a picture of Lenin. "
Или Тодор Живков.
Към мен продължава да лети една от тези приближаващи се зари, и си представям как е претъркулила се планета или малка луна, която скучае някъде извън Млечния път. Мечтая си за нови галактики и тези гнезда от червени гиганти, които ще видя чрез очите на внуците си може би, и искам това време да дойде по-скоро затова ще пооставя Нагорни Карабах и бедните безправни кюрди в иначе културно-богатия им регион да се справят без моята безтленна съпричастност и си лягам, докато все още мога да сънувам зарята.