Това беше един доста кошмарен Великден.
Включва в себе си интро от нервни родителски тела
отритване съвсем извън плота..
втора сюжетна линия поп насън, който ме благословява с "Las Vegas",
завърши с бдж по презумпция(новата ми паразитна дума)
Хаати мере Саати(Слонът, моя приятел) не намери място в моето сърце, само задоволи (слабо) псевдо-професионалното ми любопитство
и отново.. какво ли не пие човек от скука?
В уни-то ми подариха старо Intro..
гризе ме дилема за близка среща от мъжки род
замислих се как хората имат нужда един от друг
туркинята Зара, която на 40 години няма къде да живее.. има една торба с дрехи
но все намира къде да се изкъпе. Тъжно ми е за нея. като ме види по улицата и бяга..
сякаш ще и взема нещо.. какво има тя, че да й го взема..
исках само да и кажа едно Здравей, Зара. И й го казах. Очаквах да реагира по-емоционално.
Хората плачат от самота.
И полудяват от нея.
Какви некипели ми ги говореше в квартирата...жал ми е ..
не успяха да ме научат на непукизъм, въпреки че целия ми народ го владее
Няма коментари:
Публикуване на коментар