Полунощ е (без малко) и мерише на дъжд.
Ще спа добре.И наистина много ми се спи, но ще пиша.
Здравейте, аз съм Пламена, завършвам Европеистика, но не ме питайте затова. Захвърлям го като завършен процес и се насочвам натам, накъдето гледа нашия "лъв" - средния изток.
Интересът ми започна много преди господин "х", но той е главната причина да се разровя из историята на тези земи и да открия много незавършени процеси, които сякаш мене чакат
Например- кюрдите имат нелегална държава там, поделена между Турция, Сирия и Ирак( а мисля и Русия). Каквото за нас е история от преди създаването на националната ни държава, за тях е настояще от солиден брой векове.
Симпатизирам им. Ако не бяха вироглави нашите деди и ние може би щяхме да сме поданници на отоманската щерка Турция.
Музата ми се прекъсва от поредната среднощна заря на Галата и ме кара да се замисля колко ли от средно-източните деца са виждали заря? Колкото съм виждала и аз война. Попадам на колоритни снимки от анти-западна карикатурна изложба в Иран.
По размери е не по-голяма от тази в пощата до нас, и докато чета разбирам, че хората са насилвани да я посещават.
По размери е не по-голяма от тази в пощата до нас, и докато чета разбирам, че хората са насилвани да я посещават.
Отплесвам се по-нататък в един интересен сайт http://polosbastards.com/pb/nagorno-karabakh-last-stop-aghdam/ и намирам впечатленията на няколко луди западняци от Нагорни Карабах. Не им е ясно защо транспорта тръгва от Арарат, след като Н.К. е отделна страна вече.. уж.
Столицата има 3 светофара и няма нужда от такси.а Срещу мен живота е красив и зарята не спира цяло лято точно срещу балкона ми, над морето...
"The marshrutka lurches into the bus station where a handful of taxi drivers look in anticipation at the new arrivals. But the Karabakh capital is a small city, a place for walking, so there´s no need to pay any overpriced ride in a Lada"
и така маршрутка се оказа дума, която споделяме с тях, а дали е само една, дали са само думите? Къде сме ние в Европа, една идея в завършен процес?
И изобщо заря всяка вечер .. не е ли малко претруфено по ориенталски? Заря не се ли прави при постигането на нещо велико и достойно?
Пренасищане.
"...and a legion of babushki selling pop-corn and sunflower seeds in paper cones, some of them recycled pages from old annuals recalling another year of Soviet success. If you are lucky, you might even get sunflower seeds in a picture of Lenin. "
Или Тодор Живков.
Към мен продължава да лети една от тези приближаващи се зари, и си представям как е претъркулила се планета или малка луна, която скучае някъде извън Млечния път. Мечтая си за нови галактики и тези гнезда от червени гиганти, които ще видя чрез очите на внуците си може би, и искам това време да дойде по-скоро затова ще пооставя Нагорни Карабах и бедните безправни кюрди в иначе културно-богатия им регион да се справят без моята безтленна съпричастност и си лягам, докато все още мога да сънувам зарята.
Столицата има 3 светофара и няма нужда от такси.а Срещу мен живота е красив и зарята не спира цяло лято точно срещу балкона ми, над морето...
"The marshrutka lurches into the bus station where a handful of taxi drivers look in anticipation at the new arrivals. But the Karabakh capital is a small city, a place for walking, so there´s no need to pay any overpriced ride in a Lada"
и така маршрутка се оказа дума, която споделяме с тях, а дали е само една, дали са само думите? Къде сме ние в Европа, една идея в завършен процес?
И изобщо заря всяка вечер .. не е ли малко претруфено по ориенталски? Заря не се ли прави при постигането на нещо велико и достойно?
Пренасищане.
"...and a legion of babushki selling pop-corn and sunflower seeds in paper cones, some of them recycled pages from old annuals recalling another year of Soviet success. If you are lucky, you might even get sunflower seeds in a picture of Lenin. "
Или Тодор Живков.
Към мен продължава да лети една от тези приближаващи се зари, и си представям как е претъркулила се планета или малка луна, която скучае някъде извън Млечния път. Мечтая си за нови галактики и тези гнезда от червени гиганти, които ще видя чрез очите на внуците си може би, и искам това време да дойде по-скоро затова ще пооставя Нагорни Карабах и бедните безправни кюрди в иначе културно-богатия им регион да се справят без моята безтленна съпричастност и си лягам, докато все още мога да сънувам зарята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар