Най-после е четвъртък и скоро идва краят на една седмица, от която нищо не помня.
А една седмица е доста време. Седя си тук в офиса, защото не ми се общува днес и се опитвам да се съсредоточа, но не мога.
Чудя се дали се случва и на други хора.
Сякаш някой стои над главата ми и чака да взема решение, сякаш чака от толкова отдавна, че не му дреме какво решение ще взема само и само да го взема.
А аз напук се мръщя и си мисля как така няма да има значение, ако ще взимам решение трябва да е перфектното, уникалното,всеобхващащо решение.
Няма да взема никое друго.
Чувам въздишка зад себе си. Знам кофти е да се чака, но аз сякаш имам време и..не ми дреме.
Колко само седмици ми предстоят...ооох само като си помисля и ми става скучно. За всяка ли ще трябва да се напъвам да вземам решение какво да я правя?
От една година се нося по течението и не мога да се реша.
Установявам основни проблеми между характера ми и думата "решение".
Няма коментари:
Публикуване на коментар