Вкарвам те в блог-а ми
само защото едно време
си ме вдъхновявал
и заслужаваш да си тук,
както и много други хора , на които нямам снимка. Твоята ще свърши работа
ако гледам целенасочено, конкретно, неотклонно, сектантскоподдръжнически.
Но защо ли..целта ми се изгуби. Като цялата тази седмица, която започна в петък.
Днес ми е овче, днес признах че не мога да я трая.
Мога и на нея да го кажа, и да я напсувам и да я заплюя
и прокълна- но моите не държат. Слаб ми е ангела.
Което ме подсеща за Ангел и това че забрави да ме покани на годишнината от завършването.
С което си заслужи да не отида.
Майната ти и на другите, които ме забравиха
защото тази зима аз се научих да забравям хора.
Не го научих от вас, сама го постигнах и макар че е качество,
което никак не одобрявам , сутрин като стана му се радва,
докато си правя караоке с радиото,
вместо да си мисля отново и отново кой го няма
и не ми бил звъннал. Арива!
3 коментара:
във варна ли си?хайде да те видя?щеш ли?
ами kato не съм от блогър как да пиша коментари? :)
мда,ща. :)
ето бе,успя с коментара.
да, ама ми е блогърския юзър и то този, към който май няма блог, хаха. няма къде да напиша, че съм wordpress-ко чадо вече.
Публикуване на коментар