Бели петна и черни дупки

Най-после е четвъртък и скоро идва краят на една седмица, от която нищо не помня.
А една седмица е доста време. Седя си тук в офиса, защото не ми се общува днес и се опитвам да се съсредоточа, но не мога.
Чудя се дали се случва и на други хора.
Сякаш някой стои над главата ми и чака да взема решение, сякаш чака от толкова отдавна, че не му дреме какво решение ще взема само и само да го взема.
А аз напук се мръщя и си мисля как така няма да има значение, ако ще взимам решение трябва да е перфектното, уникалното,всеобхващащо решение.
Няма да взема никое друго.
Чувам въздишка зад себе си. Знам кофти е да се чака, но аз сякаш имам време и..не ми дреме.
Колко само седмици ми предстоят...ооох само като си помисля и ми става скучно. За всяка ли ще трябва да се напъвам да вземам решение какво да я правя?
От една година се нося по течението и не мога да се реша.
Установявам основни проблеми между характера ми и думата "решение".

Cuisinemo

Опитвам се да си правя списък със пълнежи за кухи дни
и научих за себе си, че ме засищат само...хора.

Миналата седмица пробвах пълнеж с роднини и ми се отрази слабително, нервно, тикозно и доста уютно. Беше овкусен с малина, вишна и манго.
Преди това пробвах него. Беше вкусно и по езика ми останаха линийки мента, фиде и някой беше изпуснал два хубави парфюма, които за малко да вгорчат рецептата ,но се получи добре в крайна сметка и оттогава не съм го виждала.

За тази седмица съм замислила да забъркам малко калифорнийско вино с метален привкус, едното от които със сигурност ще отпадне или ще се изпари от епруветката.

Около 15-ти август става още по-объркано заради MTV и Ади, които нямам смелостта да съчетая, а и едното не мога да изям заради реванш. Ще го гледам в youtube.com може би....може би..

Напоследък закусвам с една вечна любов в подлеза за работа.С него закусвам бързо, защото сме в противоположни посоки, а по неговите устни от мен остава само една бита сметана. Мен пък цял ден ме мъчи вкус на горчиво адреналинско нескафе, което ме пълни с токсични емоции и обгазява хората около мен.

harajuku DAY

''Интелектуално самовзискателните ще схванат

непотвърждаването на представата си за някого като 'крах' на когнитивната система, докато стереотипно мислещите като по-несамопритичните и агресивни- като 'крах' на личността-образец = 'изложи се', 'щом го похвалят и ..','показа си рогата' и др. ....... медиите... стереотипизират мисловните процеси у своите реципиенти, като максимално опростят процеса на възприемане, вклиняват между реалността и индивидуалния механизъм на възприемане на света трайни познавателни нагласи към определени области и прояви, които 'филтрират' действителността в желаната от пропагандиста тоналност....." проф. д.ф.н. Милко Петров

имидж

Вкарвам те в блог-а ми

само защото едно време

си ме вдъхновявал

и заслужаваш да си тук,

както и много други хора , на които нямам снимка. Твоята ще свърши работа

ако гледам целенасочено, конкретно, неотклонно, сектантскоподдръжнически.

Но защо ли..целта ми се изгуби. Като цялата тази седмица, която започна в петък.

Днес ми е овче, днес признах че не мога да я трая.

Мога и на нея да го кажа, и да я напсувам и да я заплюя

и прокълна- но моите не държат. Слаб ми е ангела.

Което ме подсеща за Ангел и това че забрави да ме покани на годишнината от завършването.

С което си заслужи да не отида.

Майната ти и на другите, които ме забравиха

защото тази зима аз се научих да забравям хора.

Не го научих от вас, сама го постигнах и макар че е качество,

което никак не одобрявам , сутрин като стана му се радва,

докато си правя караоке с радиото,

вместо да си мисля отново и отново кой го няма

и не ми бил звъннал. Арива!

прибирам се.

Има един ден, който чакам от много време.

чакам го да дойде и незнам дали ще го дочакам.

Дали такива дни са limited edition и се падат само по няколко на век?

Дали ми е писано да го имам и кой ми вкара мухата, че има смисъл да го чакам.

Да започвам ли да живея без надеждата за него?

Да се лиша от тази малка бяла джобна надежда с дантелки и бродерийки, която мекичко се търка в пръстите ми всяка сутрин...на спирката, в почивката, в клуба

Дали съм използвала някой ден,който е бил заветен за друг? А дали някой вече е приключил моя и дори не е благодарил за него...

стяга ме като шина на сърцето

.......да сложа трите звездички и..сякаш не го е имало това чакане?

Да си харесам друг стимул за усмивка сутрин? Друг път към стремежите си? Да асфалтирам бъдещето наново? Нямам сили за друг такъв ден.

Дори никога да не бъде мой е прекалено красив, че да не го имам.

Ooh...weakly mind, weakly..ooh I go home...

further:

"Be kind. There are battles being fought and not all of them
are on the battlefield".

чета думите на един прекрасен човек


и се чудя къде съм се спънала по пътя нагоре


и още съм там


тук а дали е където трябва


и съм много убедена, че за да покоряваш високи върхове трябва да се целиш в още по-високите и да не се спираш за почивка.
Де да можеше цяла зима да е 18 градуса, точно тази температура стимулира самочувствието ми като подбира заедно с мен точните дрехи от гардероба наред с най-подходящите обувки и най-вдъхновяващи мисли.
Днес всичко ми е смешно и весело сякаш бродя из паркове в Бомбай и е много успокояваща представата за това.
"when you go through a lot, its very easy to sink. Stayng afloat can be very tough. Аt that point which straws you grab at is what defines your next moment. Аnd there are some very easy straws to help escape life. Тhe tough part is to stay attuned to reality"
Слушам и изпълнявам до повръщане-ще си настроя късите на 'реалност' хващам си руля, липсват 2-3 винта но това не е проблем за хора от нашия серт и оревоар, мила, ще се видим на върха!

http://www.aishwarya-forever.com/profile/quotes.html

шинсей

Навън съм, късно е, къпана съм но студа ме привлича.
Правя си кръгчета от студен прозрачно-бял въздух и си мисля колко е хубаво, че не си онлайн и не си писал, защото сигурно си някъде там и е весело :)
и ти е много хубаво нали?
обещай
Чакам да стане още по-студено и такива и разкази нацелих днес от Чудомир. за гробари, учители, ловни кучета и студ.
цял ден изпитвам неудържимо желание да карам ски в карпатите, а защо там?....... и защо ски?
с найлон по дупе съм по-добра
днес се чувствам по-малко смъртна и повече млада
какво е 'бял боклук' широй ....зайче или коте да е следващото?Много много много се усмихвам и изобщо незнам защо съм толкова неадекватна тази седмица.
близо съм до нещо, някой, скоро е , идва, готова съм- ако ще нападаш по-добре се откажи

и зарчета

След целия хаос снощи
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе

Instant life for sale

На изток от нас все още има жени, които раждат без упойка,
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.

suited for the purpose

Днес съм костюме

да,

имам повод и се чувствах готова

и се случи,

няма нищо магическо в това и не,

никой не ми обу насила токчета

всъщност адски си се кефя като се гледам сега.

(for the record- освен navy & black се изплющях със зелен чорапогащник да се личи че съм аз все пак )

Това да си официален... с шлифер и ботушки.. има някакъв превъзнасящ чар, нещо като самодрогиране

обаяние на пръсти

опиянение....ау че съм хубава !!!

трябва да го правя по-често.

MediterrAsian harmony

Here are some highly effective ways to bring emotional and spiritual balance to your life: Enjoy good food and the rituals surrounding it The emotional aspect of food has always been a point to be celebrated in Mediterranean and Asian cultures. Traditionally meal times have been cherished—and the enjoyment of the food seen as paramount. In Italy, for example, they use the term "Mangia!" which means "to eat." But according to Italian-American food writer Anthony Del Plato it means much more than that; to Italians Mangia means "eat and enjoy this food, relish all food, taste as much as you can, eat up life, eat and be well!" This same fundamental philosophy is shared throughout the Mediterranean region and equally so in Asia, where enjoyment of food has always been regarded as a deep-rooted part of the emotions and meal times are considered a blissful ritual. Have a more relaxed and optimistic attitude towards life Enjoying lots of delicious food throughout the day is great for improving your emotional wellbeing; but there's a lot more to life than just meal times. So, how do you go about looking after your emotional wellbeing at other times of the day? Again, we can learn a great deal from the traditional cultures of the Mediterranean and Asia. A common trait throughout these cultures is that people generally have a more relaxed and laid-back attitude towards life. Simple celebrations of daily life are also common. And there's a general acceptance that life is fleeting and that time, as well as loved ones and friends, are precious commodities that can't be taken for granted. Pursue your passions Another highly effective way to bring emotional balance to your life is by pursuing the things in life you feel truly passionate about. It's easy in life to sometimes feel like you're adrift on a huge ocean with no compass; but having a passion helps give you direction and brings more meaning to your life. To identify what your true passions are in life, simply follow your heart and really explore what fulfills and excites you. You might have a passion for writing, cooking, decorating, animals, computers, helping others, sport, mathematics, teaching, crafts, music or art. Whatever your passions are, be proactive and pursue them with vigor. Set aside time each day to recharge your batteries Just as you need to sleep each day to be physically recharged, you also need time each day to de-stress, and recharge your emotional and spiritual energy. For centuries Mediterranean and Asian peoples have made a point of setting aside special time to relax and rejuvenate their minds and bodies: the afternoon siesta in Italy, Spain and Greece, and meditation, yoga and Tai Chi in Asia are some good examples. But emotional relaxation can also be as simple as sitting in the garden admiring the beauty of nature, or relaxing in a hot bubble bath with candles and incense burning.