А всъщност това е история за застой,
есенна история опушена от комина на съседката
една малокръвна история избледняла от поредния цикъл,
история за новоиндустриализирания Манчестър
току-що свързан чрез релси с Ливърпуул
История за една заключена в стаята миризливка
която снощи май победих
история за липса на пътешествия
и един глобус-моливник на бюрото ми
история за блуждаещ след дълъг сън мозък без крака
как се излиза от смъртта, когато още не си влезнал там?
История за убиващата пулса ми История на Просвещението,
която мразя и от нея винаги ме полазват тръпки,
остатъчни от История на чумата...
" Ecrasez l'infame!"
03 октомври, 2008
25 август, 2008
Regrets
Loin très loin du monde
Où rien ne meurt jamais
J´ai fait ce long,
Ce doux voyage,
Nos âmes se confondent
Aux neiges éternelles
L´amour cachait
Son vrai visage
Oh viens, ne sois plus sage
Après tout qu´importe
Je sais la menace
Des amours mortes
Gardons l´innocence
Et l´insouciance
De nos jeux d´antan, troublants.
N´aie pas de regret
Fais moi confiance, et penses
A tous les no way
L´indifférence des sens
N´aie pas des regret
Fais la promesse, tu sais
que
L´hiver et l´automne n´ont pu s´aimer
Debout la tête ivre
Des rêves suspendus
Je bois à nos amours
InfirmesAu vent que je devine
Nos lèvres éperdues
S´offrent des noces
Clandestines
N´ouvre pas la porte
Tu sais le piège
De tous les remords
De l´anathèmeJe me
fous des saisons
Viens je t´emmèneLà ,
où dorment ceux qui s´aiment.
N´aie pas...
Viens ce soir
De regret
Viens me voir
Fais moi confiance, et pensesA tous...
Viens t'asseoir
Les no way
Près de moi
L´indifférence des sens
N´aie pas...
L'aube est lÃ
De regret
Reste là Fais la promesse,
tu sais que
Je te promets
L´hiver et l´automne
D'être lÃ
N´ont pu s´aimer
Pour l'éternité
14 август, 2008
Бели петна и черни дупки
Най-после е четвъртък и скоро идва краят на една седмица, от която нищо не помня.
А една седмица е доста време. Седя си тук в офиса, защото не ми се общува днес и се опитвам да се съсредоточа, но не мога.
Чудя се дали се случва и на други хора.
Сякаш някой стои над главата ми и чака да взема решение, сякаш чака от толкова отдавна, че не му дреме какво решение ще взема само и само да го взема.
А аз напук се мръщя и си мисля как така няма да има значение, ако ще взимам решение трябва да е перфектното, уникалното,всеобхващащо решение.
Няма да взема никое друго.
Чувам въздишка зад себе си. Знам кофти е да се чака, но аз сякаш имам време и..не ми дреме.
Колко само седмици ми предстоят...ооох само като си помисля и ми става скучно. За всяка ли ще трябва да се напъвам да вземам решение какво да я правя?
От една година се нося по течението и не мога да се реша.
Установявам основни проблеми между характера ми и думата "решение".
А една седмица е доста време. Седя си тук в офиса, защото не ми се общува днес и се опитвам да се съсредоточа, но не мога.
Чудя се дали се случва и на други хора.
Сякаш някой стои над главата ми и чака да взема решение, сякаш чака от толкова отдавна, че не му дреме какво решение ще взема само и само да го взема.
А аз напук се мръщя и си мисля как така няма да има значение, ако ще взимам решение трябва да е перфектното, уникалното,всеобхващащо решение.
Няма да взема никое друго.
Чувам въздишка зад себе си. Знам кофти е да се чака, но аз сякаш имам време и..не ми дреме.
Колко само седмици ми предстоят...ооох само като си помисля и ми става скучно. За всяка ли ще трябва да се напъвам да вземам решение какво да я правя?
От една година се нося по течението и не мога да се реша.
Установявам основни проблеми между характера ми и думата "решение".
17 юли, 2008
Cuisinemo
Опитвам се да си правя списък със пълнежи за кухи дни
и научих за себе си, че ме засищат само...хора.
Миналата седмица пробвах пълнеж с роднини и ми се отрази слабително, нервно, тикозно и доста уютно. Беше овкусен с малина, вишна и манго.
Преди това пробвах него. Беше вкусно и по езика ми останаха линийки мента, фиде и някой беше изпуснал два хубави парфюма, които за малко да вгорчат рецептата ,но се получи добре в крайна сметка и оттогава не съм го виждала.
За тази седмица съм замислила да забъркам малко калифорнийско вино с метален привкус, едното от които със сигурност ще отпадне или ще се изпари от епруветката.
Около 15-ти август става още по-объркано заради MTV и Ади, които нямам смелостта да съчетая, а и едното не мога да изям заради реванш. Ще го гледам в youtube.com може би....може би..
Напоследък закусвам с една вечна любов в подлеза за работа.С него закусвам бързо, защото сме в противоположни посоки, а по неговите устни от мен остава само една бита сметана. Мен пък цял ден ме мъчи вкус на горчиво адреналинско нескафе, което ме пълни с токсични емоции и обгазява хората около мен.
и научих за себе си, че ме засищат само...хора.
Миналата седмица пробвах пълнеж с роднини и ми се отрази слабително, нервно, тикозно и доста уютно. Беше овкусен с малина, вишна и манго.
Преди това пробвах него. Беше вкусно и по езика ми останаха линийки мента, фиде и някой беше изпуснал два хубави парфюма, които за малко да вгорчат рецептата ,но се получи добре в крайна сметка и оттогава не съм го виждала.
За тази седмица съм замислила да забъркам малко калифорнийско вино с метален привкус, едното от които със сигурност ще отпадне или ще се изпари от епруветката.
Около 15-ти август става още по-объркано заради MTV и Ади, които нямам смелостта да съчетая, а и едното не мога да изям заради реванш. Ще го гледам в youtube.com може би....може би..
Напоследък закусвам с една вечна любов в подлеза за работа.С него закусвам бързо, защото сме в противоположни посоки, а по неговите устни от мен остава само една бита сметана. Мен пък цял ден ме мъчи вкус на горчиво адреналинско нескафе, което ме пълни с токсични емоции и обгазява хората около мен.
23 април, 2008
harajuku DAY
''Интелектуално самовзискателните ще схванат непотвърждаването на представата си за някого като 'крах' на когнитивната система, докато стереотипно мислещите като по-несамопритичните и агресивни- като 'крах' на личността-образец = 'изложи се', 'щом го похвалят и ..','показа си рогата' и др. ....... медиите... стереотипизират мисловните процеси у своите реципиенти, като максимално опростят процеса на възприемане, вклиняват между реалността и
индивидуалния механизъм на възприемане на света трайни познавателни нагласи към определени области и прояви, които 'филтрират' действителността в желаната от пропагандиста тоналност....." проф. д.ф.н. Милко Петров
индивидуалния механизъм на възприемане на света трайни познавателни нагласи към определени области и прояви, които 'филтрират' действителността в желаната от пропагандиста тоналност....." проф. д.ф.н. Милко Петров 15 април, 2008
имидж
Вкарвам те в блог-а ми
само защото едно време
си ме вдъхновявал
и заслужаваш да си тук,
както и много други хора , на които нямам снимка. Твоята ще свърши работа
ако гледам целенасочено, конкретно, неотклонно, сектантскоподдръжнически.
Но защо ли..целта ми се изгуби. Като цялата тази седмица, която започна в петък.
Днес ми е овче, днес признах че не мога да я трая.
Мога и на нея да го кажа, и да я напсувам и да я заплюя
и прокълна- но моите не държат. Слаб ми е ангела.
Което ме подсеща за Ангел и това че забрави да ме покани на годишнината от завършването.
С което си заслужи да не отида.
Майната ти и на другите, които ме забравиха
защото тази зима аз се научих да забравям хора.
Не го научих от вас, сама го постигнах и макар че е качество,
което никак не одобрявам , сутрин като стана му се радва,
докато си правя караоке с радиото,
вместо да си мисля отново и отново кой го няма
и не ми бил звъннал. Арива!
07 ноември, 2007
прибирам се.
Има един ден, който чакам от много време.чакам го да дойде и незнам дали ще го дочакам.
Дали такива дни са limited edition и се 
падат само по няколко на век?
падат само по няколко на век?Дали ми е писано да го имам и кой ми вкара мухата, че има смисъл да го чакам.
Да започвам ли да живея без надеждата за него?
Да се лиша от тази малка бяла джобна надежда с дантелки и бродерийки, която мекичко се търка в пръстите ми всяка сутрин...на спирката, в почивката, в клуба
Дали съм използвала някой ден,който е бил заветен за друг? А дали някой вече е приключил моя и дори не е благодарил за него...
стяга ме като шина на сърцето
.......да сложа трите звездички и..сякаш не го е имало това чакане?
Да си харесам друг стимул за усмивка сутрин? Друг път към стремежите си? Да асфалтирам бъдещето наново? Нямам сили за друг такъв ден.
Дори никога да не бъде мой е прекалено красив, че да не го имам.
Ooh...weakly mind, weakly..ooh I go home...
01 ноември, 2007
further:
"Be kind. There are battles being fought and not all of them
are on the battlefield".
чета думите на един прекрасен човек
и се чудя къде съм се спънала по пътя нагоре
и още съм там
тук а дали е където трябва
и съм много убедена, че за да покоряваш високи върхове трябва да се целиш в още по-високите и да не се спираш за почивка.
Де да можеше цяла зима да е 18 градуса, точно тази температура стимулира самочувствието ми като подбира заедно с мен точните дрехи от гардероба наред с най-подходящите обувки и най-вдъхновяващи мисли.
Днес всичко ми е смешно и весело сякаш бродя из паркове в Бомбай и е много успокояваща представата за това.
"when you go through a lot, its very easy to sink. Stayng afloat can be very tough. Аt that point which straws you grab at is what defines your next moment. Аnd there are some very easy straws to help escape life. Тhe tough part is to stay attuned to reality"
Слушам и изпълнявам до повръщане-ще си настроя късите на 'реалност' хващам си руля, липсват 2-3 винта но това не е проблем за хора от нашия серт и оревоар, мила, ще се видим на върха!
are on the battlefield".
чета думите на един прекрасен човек
и се чудя къде съм се спънала по пътя нагоре
и още съм там
тук а дали е където трябва
и съм много убедена, че за да покоряваш високи върхове трябва да се целиш в още по-високите и да не се спираш за почивка.
Де да можеше цяла зима да е 18 градуса, точно тази температура стимулира самочувствието ми като подбира заедно с мен точните дрехи от гардероба наред с най-подходящите обувки и най-вдъхновяващи мисли.
Днес всичко ми е смешно и весело сякаш бродя из паркове в Бомбай и е много успокояваща представата за това.
"when you go through a lot, its very easy to sink. Stayng afloat can be very tough. Аt that point which straws you grab at is what defines your next moment. Аnd there are some very easy straws to help escape life. Тhe tough part is to stay attuned to reality"
Слушам и изпълнявам до повръщане-ще си настроя късите на 'реалност' хващам си руля, липсват 2-3 винта но това не е проблем за хора от нашия серт и оревоар, мила, ще се видим на върха!
http://www.aishwarya-forever.com/profile/quotes.html
шинсей
Навън съм, късно е, къпана съм но студа ме привлича.
Правя си кръгчета от студен прозрачно-бял въздух и си мисля колко е хубаво, че не си онлайн и не си писал, защото сигурно си някъде там и е весело :)
и ти е много хубаво нали?
обещай
Чакам да стане още по-студено и такива и разкази нацелих днес от Чудомир. за гробари, учители, ловни кучета и студ.
цял ден изпитвам неудържимо желание да карам ски в карпатите, а защо там?....... и защо ски?
с найлон по дупе съм по-добра
днес се чувствам по-малко смъртна и повече млада
какво е 'бял боклук' широй ....зайче или коте да е следващото?Много много много се усмихвам и изобщо незнам защо съм толкова неадекватна тази седмица.
близо съм до нещо, някой, скоро е , идва, готова съм- ако ще нападаш по-добре се откажи
Правя си кръгчета от студен прозрачно-бял въздух и си мисля колко е хубаво, че не си онлайн и не си писал, защото сигурно си някъде там и е весело :)
и ти е много хубаво нали?
обещай
Чакам да стане още по-студено и такива и разкази нацелих днес от Чудомир. за гробари, учители, ловни кучета и студ.
цял ден изпитвам неудържимо желание да карам ски в карпатите, а защо там?....... и защо ски?
с найлон по дупе съм по-добра
днес се чувствам по-малко смъртна и повече млада
какво е 'бял боклук' широй ....зайче или коте да е следващото?Много много много се усмихвам и изобщо незнам защо съм толкова неадекватна тази седмица.
близо съм до нещо, някой, скоро е , идва, готова съм- ако ще нападаш по-добре се откажи
17 октомври, 2007
и зарчета
След целия хаос снощи
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе
16 октомври, 2007
Instant life for sale
На изток от нас все още има жени, които раждат без упойка,
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)