прибирам се.

Има един ден, който чакам от много време.

чакам го да дойде и незнам дали ще го дочакам.

Дали такива дни са limited edition и се падат само по няколко на век?

Дали ми е писано да го имам и кой ми вкара мухата, че има смисъл да го чакам.

Да започвам ли да живея без надеждата за него?

Да се лиша от тази малка бяла джобна надежда с дантелки и бродерийки, която мекичко се търка в пръстите ми всяка сутрин...на спирката, в почивката, в клуба

Дали съм използвала някой ден,който е бил заветен за друг? А дали някой вече е приключил моя и дори не е благодарил за него...

стяга ме като шина на сърцето

.......да сложа трите звездички и..сякаш не го е имало това чакане?

Да си харесам друг стимул за усмивка сутрин? Друг път към стремежите си? Да асфалтирам бъдещето наново? Нямам сили за друг такъв ден.

Дори никога да не бъде мой е прекалено красив, че да не го имам.

Ooh...weakly mind, weakly..ooh I go home...