музика: енигма
място: далеч на изток
камъните растяха, но не от водата, която течеше между тях от истините, които споделях и те станаха грамада и то цяла стена и днес ме пази,но ме е страх докато я проверявам няма ли да се отчупи някой ъгъл и издайнически да запее за мен..чеша се, където не ме сърби и се чудя...дали водата в краката ми всъщност.. не е сълзите от стената на моята истина? Локвата, която стига до двора на бабчето ми? Дали чува гласове?Дали затова плаче когато ме гледа?седя на два ката на земята, но не се подпирам..че ако я срутя и се разпилее звукът ще ви убие всички а аз не ви искам мъртви. Нека ви има.Навсякъде далеч от мен. Сега отивам да попивам водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар