20 февруари, 2007

Светлина

Напоследък усещам как сърцето ми се стяга
може би защото няма кого да обича

Сега се стегна и още повече.
Успяли да превърнат светлината в материя
Хората са светлина..
мислите ще се четат
а аз толкова упорито си строях прикритие досега.
Някои неща са напразно.
и как ми се иска да си излея направо да избълвам тия чувства и болки и стенания и думите, които няма на кого да кажа
но този бял лист не разбира.. само се цапа. Хората разбират.
Но хората ги няма. И все пак толкова досадно са навсякъде.
най-ужасното нещо е да знаеш, че само ти си виновен и вече си достатъчно голям за да си виновен без милост.
Как искам да не бях риба. Да мога да се влюбя в който и да е
а не в точния човек.
няма никакъв смисъл да се осъзнавам.
Аз съм светлина и туй то.
светлината няма чувства. няма нужда от омега-3 или серотонин или мелатонин или ...
светлината е ding an sich
Да живее А. В. и ко. Също и всички предвидливо кръстени Светла, Светльо. Също и Моби.

Не мога тази вечер. Ще го осъзная друг път.

Няма коментари: