Следобеда отидох до плажа. Морето разбира.
Уважавам го защото е в среден род и се самопочиства.
Когато се здрачи започна да вали и видях 2-3 НЛО-та.
Като си взема апарата ще ги снимам.
Прескачах песните буйно докато стигна до cocteau twins- seekers who are lovers
тази песен не върви без сняг или море, откакто я включих към един поуст.
Дъждът ме подюрка към вкъщи и аз с недоволство вървях намръщена.Гледах една комедия, и кога съм заспала...съня ми беше адски посредствен само накрая излезнах от стаята и в същия миг една сянка ме избута навътре. Кошмарно събуждане.
Такъв беше и последвалия ден, крив,обърнат конус, фуния за лайна.
Надвечер на връщане от магазина пред нас ме спря.
Тогава го видях за 1ви път.
"Какво?Момент да си смъкна слушалките"-той ми запуши устата и ме завлече до колата си.Незнам къде бяхме. След около час спря. Завлече ме до някаква сграда, която не видях,само усетих че мирише на мухал. Той излезе. Когато си върнах пулса 70увм, чух морето. Бяхме много близо. 1ви план за бягство.
Отвърза превръзката, макар че с този външен вид нямаше да се разсърдя да не беше.
"Първо ще те науча на търпение. защото това ти е спънката.
После ще те науча да цениш детайлите, затова не си перфектна.
Ако усвоиш уроците, ще минем и по-нагоре. "
"Какви уроци? Какво по-дяволите искаш от мен, кретен!"
Извади една доста дебела игла и я вкара в палеца ми, съвсем бавно и търпеливо.
"Колкото повече се напрягаш, повече ще кърви."
И така с всеки друг пръст.
И в същите дупки, но по-дълбоко всеки следващ ден.
И така 2 седмици.
Следващите две не прекарах по-приятно.Изчовърка ми татуировката с кламер. И после още веднъж. За да не забравя и да се вижда отдалеч.
След това започна да става интимно и болката слезе надолу. Позволявах му , без друго нямаше кой знае какво за правене.
След още две седмици уроци на него му умръзна.Разбрах по надписите по стените. Името не беше мое.
От месеци не бях сядала в кола.Като стар пудел ме изостави на тротоара.Нищо че дишам, мърдам и зрението ми не е отслабнало.
Радвай се, че незнам къде си, защото с мен ще преживее много по-авангардно учебния ти план.
Аз имам белези от теб навсякъде, всеки ден казвам здравей на тези по китките ми.Очите ми за малко да станат червени, но не им позволих. Не и за него.
Аз не се променям. Бях си такава и си оставам същата, защото аз съм DIY ,дръвник i am not designed for Windows!
Няма коментари:
Публикуване на коментар