Светлина

Напоследък усещам как сърцето ми се стяга
може би защото няма кого да обича

Сега се стегна и още повече.
Успяли да превърнат светлината в материя
Хората са светлина..
мислите ще се четат
а аз толкова упорито си строях прикритие досега.
Някои неща са напразно.
и как ми се иска да си излея направо да избълвам тия чувства и болки и стенания и думите, които няма на кого да кажа
но този бял лист не разбира.. само се цапа. Хората разбират.
Но хората ги няма. И все пак толкова досадно са навсякъде.
най-ужасното нещо е да знаеш, че само ти си виновен и вече си достатъчно голям за да си виновен без милост.
Как искам да не бях риба. Да мога да се влюбя в който и да е
а не в точния човек.
няма никакъв смисъл да се осъзнавам.
Аз съм светлина и туй то.
светлината няма чувства. няма нужда от омега-3 или серотонин или мелатонин или ...
светлината е ding an sich
Да живее А. В. и ко. Също и всички предвидливо кръстени Светла, Светльо. Също и Моби.

Не мога тази вечер. Ще го осъзная друг път.

Chiono cansei de ser sexy

Chiono cansei de ser sexy
cansei de ser sexy
ser sexy
sexy...^^
Chiono е заек многодомец.
текущо е в двулитров дом
лятоска ходи на хотел&спа на мои разноски
кара форд ескорт и има гей приятел Мориц.
the beat are talking to the mirror in tha bathroom
sorry boys, днес няма да ме заразите,
днес съм с чьоно и съм синя като antimatter от което следва,
че съм първата синя черна дупка
да не споменавам, че погълнах червен алкохол подходящ като за един червен ден.Не, не мисля, но ще звънна на Алберт..и все пак.. черно и червено съвсем не прави синьо.

Chiono понякога е Nazi и се бие с не-белите зайци.
Chiono пак няма gsm и кой знае в коя канафка се е събудил вчера,
когато Chiono-cansei de der sexy-идва при ZEV и чете на глас New Scientist
baa flipping mental
rough flipping rotten baa
plamka gone mental.. egal.
thats who u get when u dont celebrate

///:a not anoth3r casualty 0f d3sign/no tag/no nuttin']

Следобеда отидох до плажа. Морето разбира.
Уважавам го защото е в среден род и се самопочиства.
Когато се здрачи започна да вали и видях 2-3 НЛО-та.
Като си взема апарата ще ги снимам.
Прескачах песните буйно докато стигна до cocteau twins- seekers who are lovers
тази песен не върви без сняг или море, откакто я включих към един поуст.
Дъждът ме подюрка към вкъщи и аз с недоволство вървях намръщена.Гледах една комедия, и кога съм заспала...съня ми беше адски посредствен само накрая излезнах от стаята и в същия миг една сянка ме избута навътре. Кошмарно събуждане.
Такъв беше и последвалия ден, крив,обърнат конус, фуния за лайна.

Надвечер на връщане от магазина пред нас ме спря.
Тогава го видях за 1ви път.
"Какво?Момент да си смъкна слушалките"-той ми запуши устата и ме завлече до колата си.Незнам къде бяхме. След около час спря. Завлече ме до някаква сграда, която не видях,само усетих че мирише на мухал. Той излезе. Когато си върнах пулса 70увм, чух морето. Бяхме много близо. 1ви план за бягство.
Отвърза превръзката, макар че с този външен вид нямаше да се разсърдя да не беше.
"Първо ще те науча на търпение. защото това ти е спънката.
После ще те науча да цениш детайлите, затова не си перфектна.
Ако усвоиш уроците, ще минем и по-нагоре. "
"Какви уроци? Какво по-дяволите искаш от мен, кретен!"
Извади една доста дебела игла и я вкара в палеца ми, съвсем бавно и търпеливо.
"Колкото повече се напрягаш, повече ще кърви."
И така с всеки друг пръст.
И в същите дупки, но по-дълбоко всеки следващ ден.
И така 2 седмици.

Следващите две не прекарах по-приятно.Изчовърка ми татуировката с кламер. И после още веднъж. За да не забравя и да се вижда отдалеч.
След това започна да става интимно и болката слезе надолу. Позволявах му , без друго нямаше кой знае какво за правене.
След още две седмици уроци на него му умръзна.Разбрах по надписите по стените. Името не беше мое.

От месеци не бях сядала в кола.Като стар пудел ме изостави на тротоара.Нищо че дишам, мърдам и зрението ми не е отслабнало.
Радвай се, че незнам къде си, защото с мен ще преживее много по-авангардно учебния ти план.
Аз имам белези от теб навсякъде, всеки ден казвам здравей на тези по китките ми.Очите ми за малко да станат червени, но не им позволих. Не и за него.
Аз не се променям. Бях си такава и си оставам същата, защото аз съм DIY ,дръвник i am not designed for Windows!

last trip- same direction -new end

пътувах със Стъньо.той беше от хората, към които преди изпитвах чувство на уважение преливащо се съвсем незабележимо във възхищение.
Първият разговор за тази година премина в доста random режим.
Той- стреснат - аз -наляво. и напред.
2ри дубъл го огледах по- обстойно.
Изненада със стара блуза/ нова бримка.
Нищо изненадващо като за един Стъньо, де. Дали я е пуснал нарочно?Или е харесал точно как тя се е пуснала сама?
на задната страна на блузата му?
Пита ме за Мария,прическата й, ученето,аз него за задругата, поразпаднала се, докато съм блеела на запад.
сряза ме на няколко пъти, а и аз изгубих желание за посредствен разговор и млъкнах. той се възползва и заспа.
Как ме е яд, когато купетата са от дясната страна. Не мога да гледам пристанището. Но пък гледах Стъньо.
през всичките тези години си мислех че е от варна,
а се оказа от моя край.
Също така се оказа, че не е Станимир,а Станислав- екзотичната перла на югоизточна България във Варна.
Стъньо е доста народен, така ми мирише на онези стари къщи с висок таван и стари ракли, с витрините, пълни с чаши, миди и конвейрни чудеса от нечие чуждо детство.
На компот през зимата, вълнени терлици и може би пръжки.
Не умее да се преструва, когато изръсиш нещо малосмешно.
Дали още свири лятото на гайда в морската?
на прекачване се изгубихме, съвсем по Стъньовски.
Нещо, което очаквах. Таксито си разделих с един непознат съгражданин.
Будката след гарата ме върна в реално хасковско време.
Кафе- 0.25. Също както нейна посестрима във Варна ми пренастройва джоба с 0.50 за същото.
БДЖ отново изненада!
Успяхме да плюфнем по новите сименси, де,
който е решил да ги купи-да ми звънне.
Не за друго...а да ми каже къде им е багажното.

1:0

"Хубаво си е да се върнеш, нали?"-ме пита майка ми, след което ми натяква отново, че трябва да се махна.
прави списък за моя сметка
-трябва да живея добре. тоест
- не в България(fuck Bulgaria, actually)
-трябва да имам пари и да се усмихвам.
-трябва да не съм тук лятото
-да избера Холандия или Финландия.Туй-то.

А от далечната 1990 и незнам си коя, Камен ми пее
"Няма, няма да стоя с наведена глава,
ще намеря смисъл да остана, няма,
няма да вървя с наведена глава,
нали съм тук- не съм избягал"
на "repeat"

***

Аз си правя списък, пак за моя сметка и моите бъдещи кредитори
-трябва да живееш далеч без майка.
-трябва да живееш без приятелите си. отново.
-трябва да имаш пари, за да си мисли майка ти че си щастлива
-сигурно ще трябва да се омъжиш и за някой тамошен
( защото ще свикнеш със стандарта, а ще ти изтече визата)
-трябва да направиш нещо, което не искаш
-трябва да спреш да си казваш трябва
тази дума няма "к" и не е е хубава дума.