пътуване

"Пътуването с БДЖ е пестене на пари и удоволствие"

или как не ме обраха.

БДЖ е добър способ за приземяване на летящи Риби като мен. Тъкмо се опънах в едно чисто(мръсно) празно купе, 10мин преди тръгване и един мургав брат рече

"Dобър ден, г-жо, има ли място?" "Има"

Седнаха срещу мен и пулса ми се учести. Почувствах се ограбена още преди да ми се е случило.Той имаше добър изказ, малката също. Наричаше я 'детето ми', бяха като екстракт от "Клетниците".

Ставаше въпрос за пари. От съседното купе му отказаха доста грубо. Малката се притесни. Той се върна отчаян от хората назад. Затова отиде напред. Като хищник сред конкуренция реших да я заговоря да видя зак'во става дума.
Нещо не ми стана ясно откъде са.Май Бургас в крайна сметка,а на нея не й беше ясно накъде са.Излъга ме, че е на 15 в 8ми клас.Аз не съм вчерашна,мила, но ти си. Кака ти Пламка е мега комбо Риби с Близнаци и е голям детектив.
И напред хората не бяха от самаряните, а кондукторите бяха 'цербери'. Стана ми жал за тях, но пък докато те дремеха аз знаех, че не мога да дремна цяла нощ за да не ми отнесат багажа и лап топа. Само като ги погледнех и си правех бърз отчет на вещите.

Дойде контрола, Изкараха го. Малката пак се притесни. Извадих в тъмното нещо от джоба си, надявам се наистина да беше 1лв,щото нямаше лампа. "Ама защо ми го даваш" "да си купиш нещо сладко утре, само за теб".Усмихна се и .. отиде да я свалят на някоя непозната гара с кучета безчет.

Стана ми самотно. Дали предпочитах да съм с потенциални обирджии или сама?След 10мин. самота влезе старшия да ме пита как съм и от дума на дума 1 час врели некипели истории за соц.кариерата му в БДЖ. Оказа се че доскорошните ми спътници бяха просто преместени. Те наистина бяха добри хора в безизходица и се бяха смилили над тях.А той не млъкна. Или беше Дева или Козирог.
Бяха минали само 2 4аса от потегляне.. какво ли още щеше да се случи?

Мъгла влизаше с мирис на китайски кецове.I-pod-a ми си въртеше 4те песни, едната я сънувах,че я пускат по радиото.Никога не биха пуснали Cocteau twins по радиото. Освен ако не е мое.

Още мисля за малката.Обувките и бяха толкова зле, че ми се прииска да извадя адидаските от сака,но тя носеше 34-35. Каза че майка й я няма вече.Но баща й я обичаше като ангелче.

Зачудих се за всички неща, които приемаме за даденост. О!Шипка, Ъндъра, БДЖ.. ако го затворят? По автобусите е скука.

Никакъв бизнесмен няма да стане от мен с това сърце.

По-късно влезе едно много симпатично момче, наборче мясаше да е.Събуди ме от дрямка с 'добър вечер г-жо, аз съм от 'Дом майка и дете' да имате 0.50?" махнах съвсем пренебрежително с ръка, и той разбра. Колко ли често виждаше този жест? Истината е, че през деня си бях профукала парите и имах 2.50 за такси от гарата до нас. .Абе.. можех да се разделя толкоз с 0.50... колко зле трябва да си за да просиш 0.50 дори да лъжеш, че си сирак..

Беше много симпатичен, разбудих се и зачаках пак да мине,да му ги дам и да си побъбрим наборски.Дали някой си бъбри с тези хора? изглеждат толкова примирени, че никой не говори с тях.а той беше готин. Но беден. Не се върна. Може би го бяха свалили и него някъде в полите на мащеха Бългаврия

Хм.. зачудих се кой кръщава тия домове 'майка и дете', там няма майки. Там те са не/желани. Имагинерни.
Чувах моята -" ти защо даваш, на тебе кой дава?" -"ти"

"allow your sympathies the length of a table"

На прекачване един сладур ме зяпаше все едно съм торта, беше застанал на 3см. от мен и ако се обърнех му дишах въглерода. Откакто имам блог мисля блогски. Всъщност нямам стил, даже не чета книги. Последната, която си купих беше изследване' Шумерските митове в българския фолклор' и то напук на гръцките поети на Ах,Мария
пфф.. дали ще оцелея в тази водолейска ера?Сигурно, те изливат вода, аз ще плувам в нея..Дано да е богата на кислород.

Отсреща цистерна Schwefelsaure, на всички ни позната.

Закъде я пренасят тая..Дали гърми? Нали няма да ми я наливат в аквариума?