Снощи се напихме приятно, беше ми адски хубаво,имаше много момчетаbut then.
/misplanning>
мислех комбинации с него.
Незнам дали изобщо ми е писано да съм с някой.
Трябва да вложа(съвсем по американски) нещо повече от пари. Трябва да се удържа. ще успея!!!
(Някак си не си вярвам като пиша. Просто го констатирам)Истината е, че съм се отчаяла от себе си и онези провалии те ми висят като камбанки на ушите и дрънчат всеки път като правя нещо трудно.
Време е.Беше глупаво да си причинявам това. Децата в мен пищят.Трябва да спра.. трябва да замина!
Вечер поредна.
Заспиването- невъзможно.
Мишки се гонят в мозъка ми
гризат мислите ми и така
те си остават погребани във вакуумния ми череп.
Ден незнам си кой откакто мечтите ми са заключени в бъдещето, далеч от мен.
Времето ми яде възможностите,ааа.. не че аз не му ги давам в устата като бисквитки.
Hello, wake up, Plamka
излез от вечността и се пресели при нас за да не си толкова сама
Няма коментари:
Публикуване на коментар