Беше уютно.
Бяха създали атмосфера.
2-3 усмивки през мартини...
Той ме дръпна и аз... „какво?!”
Някой пусна” Evelyn”И ние танцувахме.
Страшна усмивка има. СТОП!
Как така с ...Асен…he is no more...
как така с мъртвец?...ще умирам ли?
А навън decadence&scrap, мостове и релси..фантоми
И един пръстен, който ми отваря портали.
R.I.P. Асенчо, следващия път ще пия едно за теб и затова,че се оттърва...
а аз имам още да влача..But you’ll have the last dance
Няма коментари:
Публикуване на коментар