прибирам се.

Има един ден, който чакам от много време.

чакам го да дойде и незнам дали ще го дочакам.

Дали такива дни са limited edition и се падат само по няколко на век?

Дали ми е писано да го имам и кой ми вкара мухата, че има смисъл да го чакам.

Да започвам ли да живея без надеждата за него?

Да се лиша от тази малка бяла джобна надежда с дантелки и бродерийки, която мекичко се търка в пръстите ми всяка сутрин...на спирката, в почивката, в клуба

Дали съм използвала някой ден,който е бил заветен за друг? А дали някой вече е приключил моя и дори не е благодарил за него...

стяга ме като шина на сърцето

.......да сложа трите звездички и..сякаш не го е имало това чакане?

Да си харесам друг стимул за усмивка сутрин? Друг път към стремежите си? Да асфалтирам бъдещето наново? Нямам сили за друг такъв ден.

Дори никога да не бъде мой е прекалено красив, че да не го имам.

Ooh...weakly mind, weakly..ooh I go home...

further:

"Be kind. There are battles being fought and not all of them
are on the battlefield".

чета думите на един прекрасен човек


и се чудя къде съм се спънала по пътя нагоре


и още съм там


тук а дали е където трябва


и съм много убедена, че за да покоряваш високи върхове трябва да се целиш в още по-високите и да не се спираш за почивка.
Де да можеше цяла зима да е 18 градуса, точно тази температура стимулира самочувствието ми като подбира заедно с мен точните дрехи от гардероба наред с най-подходящите обувки и най-вдъхновяващи мисли.
Днес всичко ми е смешно и весело сякаш бродя из паркове в Бомбай и е много успокояваща представата за това.
"when you go through a lot, its very easy to sink. Stayng afloat can be very tough. Аt that point which straws you grab at is what defines your next moment. Аnd there are some very easy straws to help escape life. Тhe tough part is to stay attuned to reality"
Слушам и изпълнявам до повръщане-ще си настроя късите на 'реалност' хващам си руля, липсват 2-3 винта но това не е проблем за хора от нашия серт и оревоар, мила, ще се видим на върха!

http://www.aishwarya-forever.com/profile/quotes.html

шинсей

Навън съм, късно е, къпана съм но студа ме привлича.
Правя си кръгчета от студен прозрачно-бял въздух и си мисля колко е хубаво, че не си онлайн и не си писал, защото сигурно си някъде там и е весело :)
и ти е много хубаво нали?
обещай
Чакам да стане още по-студено и такива и разкази нацелих днес от Чудомир. за гробари, учители, ловни кучета и студ.
цял ден изпитвам неудържимо желание да карам ски в карпатите, а защо там?....... и защо ски?
с найлон по дупе съм по-добра
днес се чувствам по-малко смъртна и повече млада
какво е 'бял боклук' широй ....зайче или коте да е следващото?Много много много се усмихвам и изобщо незнам защо съм толкова неадекватна тази седмица.
близо съм до нещо, някой, скоро е , идва, готова съм- ако ще нападаш по-добре се откажи

и зарчета

След целия хаос снощи
и всичко, с което си легнах
и ми бръмча в главата
сънувах едно прекрасно слънце и борчета
и Вили
и си намерих червено зарче преди всички
беше като въгленче-топло червено, привличащо
и насън знаех, че е нещо повече от зарче.
За мен е голям късмет и шанс
стискам си палци това да означава един луд Октомври-ври-ври
и да кипи и да нямам време да мисля за някои хора и миналото
бон шанс инспекторе

Instant life for sale

На изток от нас все още има жени, които раждат без упойка,
гледат децата си без памперс и наготвени от някакви депресирани баби пюренца, а нашите реват та се късат за някви покемони и компютърни игри.
Мъжете им работят земята и спят на нея, а ние сме забравили какво е да те прегърне тя, като майка измежду всички пухени и не до там естествени материи. Те ни прегръщат меко и нежно ни галят, а може би ние фантазираме.
И конете ги уважават а нашия еквивалент сигурно е да яхнеш по рицарски колело, мотор или кола.
Мамка му на всичко фалшиво и на умиращите от рак майки
и на халюциногенните питиета и вещества и на нуждата от душ и страха да спа на открито и сама и тигрите и акулите
къде съм родена, защо съм забравила?
Удобството е бавна смърт, аз искам да те преборя и да сърфирам победоносно над теб
Но не днес. днес съм костюме и не ми е удобно с тези обувки.
Това е индустриално лицемерие.

suited for the purpose

Днес съм костюме

да,

имам повод и се чувствах готова

и се случи,

няма нищо магическо в това и не,

никой не ми обу насила токчета

всъщност адски си се кефя като се гледам сега.

(for the record- освен navy & black се изплющях със зелен чорапогащник да се личи че съм аз все пак )

Това да си официален... с шлифер и ботушки.. има някакъв превъзнасящ чар, нещо като самодрогиране

обаяние на пръсти

опиянение....ау че съм хубава !!!

трябва да го правя по-често.

MediterrAsian harmony

Here are some highly effective ways to bring emotional and spiritual balance to your life: Enjoy good food and the rituals surrounding it The emotional aspect of food has always been a point to be celebrated in Mediterranean and Asian cultures. Traditionally meal times have been cherished—and the enjoyment of the food seen as paramount. In Italy, for example, they use the term "Mangia!" which means "to eat." But according to Italian-American food writer Anthony Del Plato it means much more than that; to Italians Mangia means "eat and enjoy this food, relish all food, taste as much as you can, eat up life, eat and be well!" This same fundamental philosophy is shared throughout the Mediterranean region and equally so in Asia, where enjoyment of food has always been regarded as a deep-rooted part of the emotions and meal times are considered a blissful ritual. Have a more relaxed and optimistic attitude towards life Enjoying lots of delicious food throughout the day is great for improving your emotional wellbeing; but there's a lot more to life than just meal times. So, how do you go about looking after your emotional wellbeing at other times of the day? Again, we can learn a great deal from the traditional cultures of the Mediterranean and Asia. A common trait throughout these cultures is that people generally have a more relaxed and laid-back attitude towards life. Simple celebrations of daily life are also common. And there's a general acceptance that life is fleeting and that time, as well as loved ones and friends, are precious commodities that can't be taken for granted. Pursue your passions Another highly effective way to bring emotional balance to your life is by pursuing the things in life you feel truly passionate about. It's easy in life to sometimes feel like you're adrift on a huge ocean with no compass; but having a passion helps give you direction and brings more meaning to your life. To identify what your true passions are in life, simply follow your heart and really explore what fulfills and excites you. You might have a passion for writing, cooking, decorating, animals, computers, helping others, sport, mathematics, teaching, crafts, music or art. Whatever your passions are, be proactive and pursue them with vigor. Set aside time each day to recharge your batteries Just as you need to sleep each day to be physically recharged, you also need time each day to de-stress, and recharge your emotional and spiritual energy. For centuries Mediterranean and Asian peoples have made a point of setting aside special time to relax and rejuvenate their minds and bodies: the afternoon siesta in Italy, Spain and Greece, and meditation, yoga and Tai Chi in Asia are some good examples. But emotional relaxation can also be as simple as sitting in the garden admiring the beauty of nature, or relaxing in a hot bubble bath with candles and incense burning.

kiddish а.к.а. обичам врабчета

днес си изкарах старите карантии наново, на дъното на кюлотите си намерих необусловена истерия за еднократно ползуване и тъй като климата днес позволява рекох да си я наложа върху си. Прочетох нещо което се казваше Фрос Мувитон и ме инспирира да се хиля цял работен поЛУДен Тва за времето са пълни глупости- връщам си ги назад ако времето беше пари- на кого дължа 60 евро/на час и защо не си ги иска? Дори Енигма не са актуални днес с тяхното лунно затъмнение. Как се прави реклама на този кашон правец, аз най-официално се отказвам. Мога и от още много неща да се откажа днес, но имам вроден афинитет към лицемерие и най-вероятно ако го кажа, ще излъжа. Да ви призная, много обичам да се отказвам на финала.... мисля си- това е най-близкото до вечността, което мога да постигна. Да съм непостигнала...ако се замислиш има логика в това. Имам нужда някой да ми наваля...сега, когато майка ми е далече и всички слънчица са в София няма кой да ми говори за себе си и да си мисли че ми е интересно. Сега осъзнавам, че всъщност мразя да говоря за себе си, може би да пиша... но съм много добра в слушането. Имам специални локатори и никога незнаеш какво всъщност съм чула. Като се хвалиш за новата си къща аз долових с колко си изментил шефа си, но няма да му кажа. И папките няма да ги оставя на масата, защото ми се стори, че не искаш Вили да ги чете само врабчетата говорят истината, не съм много сигурна и за зайчетата- не съм ги чувала още,.. и си мисля ако ги чуя- сигурно ще да съм в някоя жълта сграда

a far lower value

Кога започва човек да се чувства не-специален? Кога супермен и питър-пан ги досрамява да си признаят, че всъщност си играят на онче-бонче и е време да разберат, че кучетата може и да са приятели, но по-често хапят; приятел в нужда се познава, стига да му е изгодно; освен дъвки и покемон имат и други жизнени нужди; Събуждаш се един ден и се гледаш...15:45 в бивша соц.сграда крещиш на държавна комисия...защото си недоволна. Звъниш на "Мениджър", където си изстрелват офертите, докато се смееш и не искат да ти повторят...събуждаш се, защото времето е пари... виждаш, че докато си спал, някой ти е взел, каквото ти се полага и докато наваксваш-ще ти вземе и още,но не върви да го.. it's too old's cool Лягам си и се сърдя! Заспивам да видите вие какво мога аз, докато мълча и ви се сърдя. Белким ми дойде музата да ви взема коня,ако не мине номера- ще обърна дъската и наново ще избираме кой да е пръв- онче, бонче счупено пиронче

нътс

ям последните си домати. една от последните миризливки лази на огледалото мии ще я оставя,нали не е в бельото ми, където намирам роднините й най-често слушам анатема, а дори не съм suicidal човек...радвам се, че няма какво да напиша и си flood-я ако имах, сигурно някой лош човек пак щеше да се кефи, че е видял себе си в мизерията ми. аман от лоши хора, свалих си Наруто 2 и още не съм го гледала имам нови вежди правих флаери в неделя съм фея в понеделник на държавен днес ми липсваше само 1 човек. " did i punish you for nothing? don't you ever dream of escaping"

slothytea

Да, рано е, но на 15.09 съм ставала и по-рано преди 14 години, всяка от тях. Този ден е по-натрапчив с присъствието си и от национален празник.

Влиза през балкона с детски смях, звънци, новите раници и по-високи летви, ходи ми се на училище. Но тук го няма моето. Кой ли стои на моя чин днес, 14 години по-късно?

Искам да е есен, хубава, суха, да мирише на пушек както преди, сутрин да има лека мъгла,а по обед все още да става за игра.

Напоследък не мога да пиша. Имам възли във главата,както с тям подобните на обувките ми- нямам нерви да се занимавам.

Защо сънувах баба, бог да я прости?Имаше буря, а тя не даваше на английските туристи да гледат порно. Пак имаше деца в съня ми. Буря, земетресения, наводнения- аз все мъкна някакво дете. Не ми се разкодира сега.. общо взето ме мързи.

"if you see me crawlin` its not your victory..."

dream a little dream of me

"food- symbol of spiritual or emotional nourishment. Hunger in dreams may reflect desire for sensual nourishment in a romantic relationship or spiritual or intellectual need for growth. Food in dreams also may reflect a dreamer's waking life issues with weight and body image."

ето колко сериозно е станало моето лятно затъпяване и се залъгвам като търся нови филми, някаква си група защото има готино име и може би само забавям процеса.
Чакам, чакам края на сезона за да започне началото на сезона
битките с живота и нямам страст за нищо. Как му се вика на това ?
"and it couln't be more wrong cause there's noone there"
опитах се да започна смислена дискусия, но не успях. Чак се засрамих от себе си.
Възможно ли е да назадне човек толкова? Дори нямам смелост да обвиня някой друг.

you,restless soul

Тя умря в невъзможността си да се справи с една фикс-идея в собствената й глава.
Мисля си- възможно ли е да сме безсмъртни
ако успяваме да се справим с всеки проблем в нас? жлъчка, гъбички, фобия, нерви?
(Нещата, от които умират хората, които оцеляват спрямо другите... )
Един ще каже- да бе,да
аз ще отвърна- всичко е възможно. вярно до доказване на противното
(и все пак знам, че е малко по-вероятно да си играя с малките проценти истина.)

И изобщо ценност ли е в моя живот безсмъртието-
и какво научих от всички тия митове, легенди, статии и реферати
за вечността?
''That is not dead
which can eternal lie
yet in strange aeons
even death may die"

Fireworks at Midnight

На терасата съм. Lap-topa ми дава прекалено много "notresponding".
Полунощ е (без малко) и мерише на дъжд.

Ще спа добре.И наистина много ми се спи, но ще пиша.

Здравейте, аз съм Пламена, завършвам Европеистика, но не ме питайте затова. Захвърлям го като завършен процес и се насочвам натам, накъдето гледа нашия "лъв" - средния изток.

Интересът ми започна много преди господин "х", но той е главната причина да се разровя из историята на тези земи и да открия много незавършени процеси, които сякаш мене чакат

Например- кюрдите имат нелегална държава там, поделена между Турция, Сирия и Ирак( а мисля и Русия). Каквото за нас е история от преди създаването на националната ни държава, за тях е настояще от солиден брой векове.

Симпатизирам им. Ако не бяха вироглави нашите деди и ние може би щяхме да сме поданници на отоманската щерка Турция.

Музата ми се прекъсва от поредната среднощна заря на Галата и ме кара да се замисля колко ли от средно-източните деца са виждали заря? Колкото съм виждала и аз война.

Попадам на колоритни снимки от анти-западна карикатурна изложба в Иран.
По размери е не по-голяма от тази в пощата до нас, и докато чета разбирам, че хората са насилвани да я посещават.

Отплесвам се по-нататък в един интересен сайт http://polosbastards.com/pb/nagorno-karabakh-last-stop-aghdam/ и намирам впечатленията на няколко луди западняци от Нагорни Карабах. Не им е ясно защо транспорта тръгва от Арарат, след като Н.К. е отделна страна вече.. уж.
Столицата има 3 светофара и няма нужда от такси.а Срещу мен живота е красив и зарята не спира цяло лято точно срещу балкона ми, над морето...

"The marshrutka lurches into the bus station where a handful of taxi drivers look in anticipation at the new arrivals. But the Karabakh capital is a small city, a place for walking, so there´s no need to pay any overpriced ride in a Lada"
и така маршрутка се оказа дума, която споделяме с тях, а дали е само една, дали са само думите? Къде сме ние в Европа, една идея в завършен процес?
И изобщо заря всяка вечер .. не е ли малко претруфено по ориенталски? Заря не се ли прави при постигането на нещо велико и достойно?
Пренасищане.
"...and a legion of babushki selling pop-corn and sunflower seeds in paper cones, some of them recycled pages from old annuals recalling another year of Soviet success. If you are lucky, you might even get sunflower seeds in a picture of Lenin. "
Или Тодор Живков.
Към мен продължава да лети една от тези приближаващи се зари, и си представям как е претъркулила се планета или малка луна, която скучае някъде извън Млечния път. Мечтая си за нови галактики и тези гнезда от червени гиганти, които ще видя чрез очите на внуците си може би, и искам това време да дойде по-скоро затова ще пооставя Нагорни Карабах и бедните безправни кюрди в иначе културно-богатия им регион да се справят без моята безтленна съпричастност и си лягам, докато все още мога да сънувам зарята.

bunny-day-spree

музика: monty python- decomposing composers
място: he's ok

Нарочно се преструвам, че не си знам урока, защото мисля ,
че като си го научиш и отиваш на друго ниво, а сякаш тук все още ми е интересно, мила мамо. А ти се впрягаш.
Винаги си знаела, че съм по-интелигентна от това.

Някой пече кекс 16мин. преди 22:00
колко романтично..дори сутрешно
усещам, че съм доста порастнала..няма на кого да кажа
"направи ми кекс ".
вече дори не се ядосвам че 7days са само 6 ,
Mini club-a взе да ми омръзваза
почнах да се радвам на оферти за офис-служител
не страдам, че нямам CartoonNetwork и не мога да гледам Courage i Foster's
вече се ядосвам на хора, които държат да разбера на колко съм и на какви дейности отговаря това.
Както и да е. Обувките ми няма да смените.
Замислих се.. защо хората пишат тук, когато изпитват любовна мъка(не визирам никой)
срещите ми с известни личности от третия свят приключиха за тази седмица и то го заявявам с радост, преди да са станали прекалено близки.
Ако поседя още малко, мислейки какво да допълня сайта ще ми срита пост-а as usual
п.п. ето така се пише love-non-related-post

датник

Върнах си се. Повече няма да се продавам.
Беше лесно..сега ми е гузно.Може би в Алпите ще ми е трудно
Не мисля. Майка ми крещи в главата.загубено същество.
скарано с датите.занемарила съм си дневника,
който е по дати дори закъснях с един ден за изпит
не искам да живея в числа.
дори не ми липсваискам да живея в спомени
Вчера пих wine for fish :)
съкв. ми се изръси в exit
"не, не ме изпращай, баба ми ме чака с фенер вън на улицата"
as he said everything will flow..wonnit?

обез(за)главено

Как може да живея с такива същества?
това сигурно е най-низката сфера
най-жестоките уроци с най-противните резултати..
убиват животни и продължават...
Как може да вярваш. че един коктейл е по-важен
от факта,е едно коте е предало богу дух заради теби да не се сбогуваш...
нищо не си научил от индианците
Как може да знаеш, че живея на другия край и да направиш това...
Да обезглавиш една моя мечта и да я премоделираш в разочарование.. оръфана от един лешояд..и да не се извиниш.заради теб днес на всички воня на мърша.
Говоря слабо, нямам сили, дори думите ми не внушават
от тази душевна анорексия.
and it still means nothing to you
"L"

misty

..докато някои от нас се чудят как да си увеличат бюста
и да си анормализират скелета други откриват планети и нови системи
и изкуствена светлина в другия край на вселената..
който противно на Айнщайн доказаха, че съществува.
Сори деди, ти каза. че всичко е относително, нали?
а представяш ли си тази светлина да е на Юрий и всъщност ние
наистина да сме сами? Колко скучно, няма с кого да се състезаваме.
няма клингони и ..какви бяха онези другите..
но пък на две крачки от нас има нов вид- същества с изкуствени вторични полови белези
пластмасови кичури и нокти и
една прекрасна вечер с ехо от любимия ми глас.
Много музика, малко пари
едно протяжно "ля-ля-ляяя"

Vishoes cycles

Цикля на едно място и го разбирам чак сега. Като на филм.. винаги е късно Имам 7 чифта лятни обувки. От това лято. И никои ,освен старите ми джапанки не стават за излизане. Де да беше есен, да зарежа токчетата, полите и всичко късо да си сложа кецките и анорака... във вторник трябва да съм с най-новите си и все още неудобни. Мисля си, защо се въртя в такива кръгове.. защо със всяка заплата си купувам обувки които не нося, вместо да си отделя пари за планина? Снощи сънувах Дани, говореше ми както искам да ми говори, а на мен ми действаше отблъскващо. 2ра серия-една майка ми обясняваше причината да убие дъщеря си, с която скитах цяла вечер в наводнена Варна. Беше убийца, но се разбирахме. If you do everything from the heart... // как едно просто изречение може да те спаси от мухлясване. Не ме бива в общуването... //с какво се отличава Варна от останалите градове по света, където имам много приятели Как да си обясня всичко... //има ли време за въпроси изобщо...

Enjoi !

.. казах й , че за Вселената не е важно на кого се случва, а че се случва и оттогава не сме такива приятелки. Знам, знам прекалено много затова са виновни невидимите от Луната, които са ходили на гости у Илияна, но тя не е от нас. Напоследък се приближава. Понякога знам, че го прави съзнателно,но все още изпуска юздите. Явно ще трябва да се учим. Сънувах Деймиън под прозореца на старата къща. Пак ме гледаше с моите очи. Пак не ми говореше. А аз толкова го чаках да дойде от магазина. .. (p.s. i love you)

baloon towers

1вия ми july morning на този плаж, най-хубавото от което ПИФ и 'сам' на ушенце, -по-малко глаголи огньове-силни като мен и розово море пазех тишина за Damien (винаги е за някой с 'Д', който не си е на мястото) but who cares, when love is gone and ur left alone on a crowded beach, nothing left to prove on a piece of rock that moves around the sun... Could've been better tho' въпреки всичко някой успя да ме усмихне на сутринта и съм му много благодарна. Като го видя отново ще е завинаги.

Brown

отдавна не се бях чувствала разочарована до безапетитие,
безкрайно сънливо състояние...сякаш си изпиках витамините
и сканирам стените и хората..някак си съм го заслужила.
Някой от светиите сигурно има книга с глупостите,
които трябва да ми се случват и ми се иска да надникна, само за днес
..защото не мога да понеса повече шит
will ye? i tip real good

my days

head-sexy shoulders-
nike shoes(2)
du-du-du
wow did you see that
can you do that?
can you kick your ass yourself?
i'll teach ya!
казах ли ти аз?нямам време за скука и едно такова продълговато...
до безкрайност защото безкрая ...
продължава по кривата...
измих си сърцето от зимните страхове,но още е под карантина...
за 4 дни ние с ръцете ми му стискаме палци всичко да е в негова полза
до тогава- head-sexy shoulders-
nike shoes(2)

Ex(tra)changes

Виждали ли сте помияр спящ на 2 крачки от изпуснат кремвирш?
Аз да.
често.
се чувствам така.
се осъзнавам.
се мразя за това.
За лятото се заменям за една'лятна' аз
пияни германци, Каварна рок-фест, бонкерси, златни пясъци и високи фактори и състезания и игри и никакви дразнители и никакво свободно време и много любов
и пряко включване на майката с "човек има две уши и една уста"
*плезене*
и нов девиз за лятото:
"keep feeling fascination
looking, learning,moving on "

Here, over ground

Ако имаше някаква агенция за контрол
при ползването на вселенското пространство
американците нямаше да правят ядрени опити в космоса,
да купуват луната и да пускат неоповестени плочи
със скучна музика из пространството.
Ако има някъде си извънземни, по-умни от нас,
както е в повечето филми(но някак си ние ги побеждаваме)
щеше да има такава организация и ние да плащаме данъци.
Не съм чувала извънземните да са ни канили в подобна,
следователно няма такава, няма и извънземни.
Което малко ме натъжава,но понякога имам нужда да съм радикална.
По-лесно е.Тия дни ми е дошла музата да шмекерствам.
Излъгах сума ти хора и организации интересното е,
че даже ми е готино.Всичи тръгват по света, само аз ли ще остана във Варна?
С ПИФ и "Сам"..прекалено тежка песен,но когато не важи е така лесносмилаема...
утре вечер ще хвана трена за София
ще си взема валериана, солети и един Линдт
и живота ми ще е прост прост като белия свят.
п.п. Има ли на кого да готвя леща? Или вече си на друго море :)

"are you a puff?" "naah i should say no!!! " " funny , you look like a puff"

EV (09:58 PM) :
a tenis na kort ne sam igrala, malkia igrae i gore dolu se nau4ih da broq to4kite
ZEV (09:58 PM) :
malko e 6ibano no vse pak e angliiska igra
ZEV (09:58 PM) :
pri tqh vsi4ko izglejda neadekvatno zapleteno
ZEV (09:58 PM) :
i ezika im i mernite im edinici i obnoskite..
ZEV (09:58 PM) :
i igrite :-)
GOODYEAR (10:01 PM) :
vsi4kite sa obarkani
GOODYEAR (10:01 PM) :
karat koli naobratno
ZEV (10:04 PM) :
a da i tova hahah
GOODYEAR (10:05 PM) :
imat mn obratni
GOODYEAR (10:05 PM) :
:geiowe;
ZEV (10:06 PM) :
hahah
ZEV (10:06 PM) :
navsqkade ima
ZEV (10:07 PM) :
w ArtPress imashe teoriq za towa za6to ima obratni
ZEV (10:07 PM) :
i izob6to fetishizam bdsm i drugi izvratenosti
ZEV (10:07 PM) :
i tq glaseshe 4e towa bila estestwena prirodna reakcia na horata
ZEV (10:07 PM) :
da opozirat na drasti4noto narastwane na pokolenieto
GOODYEAR (10:08 PM) :
maleeee
ZEV (10:08 PM) :
kato otkazvat da se saeshavat i da suzdavat pove4e pokoleniq
GOODYEAR (10:08 PM) :
basi i glupostite
ZEV (10:08 PM) :
mne moje i da ne sa gluposti
ZEV (10:08 PM) :
vse pak jiveem v gradsko ob6testvo tova si e nashia habitat
GOODYEAR (10:08 PM) :
oooo ne go razbiram tova
ZEV (10:08 PM) :
i toi vliqe na nas kakto i nie go promenqme spored nujdite si, adaptacia
ZEV (10:08 PM) :
ok
GOODYEAR (10:08 PM) :
ne sam se i zamislql po vaprosa
ZEV (10:09 PM) :
ami tova e su6tiq princip na mutaciata
ZEV (10:09 PM) :
ili se prisposobqvash kam novata sreda ili umirash
ZEV (10:09 PM) :
taka sa evoliuriali jivotnite ot vodata kam sushata
ZEV (10:09 PM) :
prisposobqvat se. hrilete- v beli drobove
ZEV (10:09 PM) :
i uj geiovete bili normalno qvlenie
ZEV (10:09 PM) :
:-)
ZEV (10:10 PM) :
ama spored men e himi4en proces v mozuka
ZEV (10:10 PM) :
ti mai ne si se zamislql mnogo haha

unfriendly times

изпитвам непрестанен глад към себе си

ежедневно влечение по моя вкус

вечер тайно тичам по первазите

и като Бог няма къде да се подпра

Изпитанието привършва.
С тези последни студени дни идва и края на безприятелското време.
Това са времена, в които дори и китайците не биха оживяли.
Някои дни няма с кого дума да обелим и да прибера обелките за по-скучни дни.
Сканирам света и не откривам отражението си в ничии разбиращи очи.
Като закотвени вретена в нуждата ми да..липсвахте толкова много, колкото ви и псувах затова..залисани във въртележката.... аз скоро слизам.
Вие пак няма да разберете навреме
Пишеше да си направя мантра " аз съм и се чувствам красива"
и т.н. в случай че имам папагалски мозък да се залъгвам,
всичко се подиграва и гаври, дори климата покрай него и родителите
Вместо да грея както ми е предречено в именника
аз се чудя какво лошо ми предстои..

Великден,right

Това беше един доста кошмарен Великден.
Включва в себе си интро от нервни родителски тела
отритване съвсем извън плота..
втора сюжетна линия поп насън, който ме благословява с "Las Vegas",
завърши с бдж по презумпция(новата ми паразитна дума)
Хаати мере Саати(Слонът, моя приятел) не намери място в моето сърце, само задоволи (слабо) псевдо-професионалното ми любопитство
и отново.. какво ли не пие човек от скука?
В уни-то ми подариха старо Intro..
гризе ме дилема за близка среща от мъжки род
замислих се как хората имат нужда един от друг
туркинята Зара, която на 40 години няма къде да живее.. има една торба с дрехи
но все намира къде да се изкъпе. Тъжно ми е за нея. като ме види по улицата и бяга..
сякаш ще и взема нещо.. какво има тя, че да й го взема..
исках само да и кажа едно Здравей, Зара. И й го казах. Очаквах да реагира по-емоционално.
Хората плачат от самота.
И полудяват от нея.
Какви некипели ми ги говореше в квартирата...жал ми е ..
не успяха да ме научат на непукизъм, въпреки че целия ми народ го владее

20мин разходи

на разположение.

И започвам.. с едни хора,
които ме мразят по... погрешка.
Наслагват ми вина като... корали по кит
товарят ме с вина като магаре и не виждат!!
че раменете ми не издържат повече.
че очите и разсъдъка ми излизат от орбит.

Моля се да ме хване бяс и да избягам като луд вълк
към залеза
и да стрелят по мен ако си искат
i do no longer care
гледат ме с неизаснена злоба
рикошира в мен , нарочно им я връщам да я преосмислят
ето ги, консервират ме
и пак ме няма.
помогна ли ви?
амин.

телерепорт

Гларусите вече са събудени, клатят се, кръжат наоколо,света все още е сив,неосветен,
а той бяга.
Носи бяла памучна тениска с малък червен надпис на отбора си. Цялата е мокра.Също както и сините шорти.
Бяга толкова бързо, че от прахта, която маратонките му Ромика вдигат едва го виждам.
Подминава празни пейки, сиви електроцентрали, изоставени кафенета от миналия сезон и не спира.
Тази сутрин трябва да стигне преди слънцето.
Да се слее с онзи момент без награда. "а-ха" моментът.
Има нещо много чаровно в начина, по-който гневът и упоритостта смръщват челото му,
Има и нещо много познато, генно-подобно дори, в този поглед пронизващ монотонните 80'те към дивите 90-те.
Слънцето идва, а му остава още малко. Много малко..и знам, че няма да се обърне да се представи.
Сега е неговия "а-ха" момент и скоро ще изчезне в следващото десетилетие, колкото и да бягам няма да стигна навреме

Ministry of Funny Foreigners

-Excuse me, do you speak english?
-Yes
- What do you think that up there on the roof is? Is that a cat or a baby?
-Its a cat, yes, do you see it, up there!
-But why is it making that sound?
-Its most probably mating, bulgarian cats mate in spring
-Is that so..
-Yes
-Are you sure?
-Yes i am, we got cats in our backyard and they are mating right now

чужденците започнаха да идват, дано вятъра, с който долитат да донесе и повечко смях

Светлина

Напоследък усещам как сърцето ми се стяга
може би защото няма кого да обича

Сега се стегна и още повече.
Успяли да превърнат светлината в материя
Хората са светлина..
мислите ще се четат
а аз толкова упорито си строях прикритие досега.
Някои неща са напразно.
и как ми се иска да си излея направо да избълвам тия чувства и болки и стенания и думите, които няма на кого да кажа
но този бял лист не разбира.. само се цапа. Хората разбират.
Но хората ги няма. И все пак толкова досадно са навсякъде.
най-ужасното нещо е да знаеш, че само ти си виновен и вече си достатъчно голям за да си виновен без милост.
Как искам да не бях риба. Да мога да се влюбя в който и да е
а не в точния човек.
няма никакъв смисъл да се осъзнавам.
Аз съм светлина и туй то.
светлината няма чувства. няма нужда от омега-3 или серотонин или мелатонин или ...
светлината е ding an sich
Да живее А. В. и ко. Също и всички предвидливо кръстени Светла, Светльо. Също и Моби.

Не мога тази вечер. Ще го осъзная друг път.

Chiono cansei de ser sexy

Chiono cansei de ser sexy
cansei de ser sexy
ser sexy
sexy...^^
Chiono е заек многодомец.
текущо е в двулитров дом
лятоска ходи на хотел&спа на мои разноски
кара форд ескорт и има гей приятел Мориц.
the beat are talking to the mirror in tha bathroom
sorry boys, днес няма да ме заразите,
днес съм с чьоно и съм синя като antimatter от което следва,
че съм първата синя черна дупка
да не споменавам, че погълнах червен алкохол подходящ като за един червен ден.Не, не мисля, но ще звънна на Алберт..и все пак.. черно и червено съвсем не прави синьо.

Chiono понякога е Nazi и се бие с не-белите зайци.
Chiono пак няма gsm и кой знае в коя канафка се е събудил вчера,
когато Chiono-cansei de der sexy-идва при ZEV и чете на глас New Scientist
baa flipping mental
rough flipping rotten baa
plamka gone mental.. egal.
thats who u get when u dont celebrate

///:a not anoth3r casualty 0f d3sign/no tag/no nuttin']

Следобеда отидох до плажа. Морето разбира.
Уважавам го защото е в среден род и се самопочиства.
Когато се здрачи започна да вали и видях 2-3 НЛО-та.
Като си взема апарата ще ги снимам.
Прескачах песните буйно докато стигна до cocteau twins- seekers who are lovers
тази песен не върви без сняг или море, откакто я включих към един поуст.
Дъждът ме подюрка към вкъщи и аз с недоволство вървях намръщена.Гледах една комедия, и кога съм заспала...съня ми беше адски посредствен само накрая излезнах от стаята и в същия миг една сянка ме избута навътре. Кошмарно събуждане.
Такъв беше и последвалия ден, крив,обърнат конус, фуния за лайна.

Надвечер на връщане от магазина пред нас ме спря.
Тогава го видях за 1ви път.
"Какво?Момент да си смъкна слушалките"-той ми запуши устата и ме завлече до колата си.Незнам къде бяхме. След около час спря. Завлече ме до някаква сграда, която не видях,само усетих че мирише на мухал. Той излезе. Когато си върнах пулса 70увм, чух морето. Бяхме много близо. 1ви план за бягство.
Отвърза превръзката, макар че с този външен вид нямаше да се разсърдя да не беше.
"Първо ще те науча на търпение. защото това ти е спънката.
После ще те науча да цениш детайлите, затова не си перфектна.
Ако усвоиш уроците, ще минем и по-нагоре. "
"Какви уроци? Какво по-дяволите искаш от мен, кретен!"
Извади една доста дебела игла и я вкара в палеца ми, съвсем бавно и търпеливо.
"Колкото повече се напрягаш, повече ще кърви."
И така с всеки друг пръст.
И в същите дупки, но по-дълбоко всеки следващ ден.
И така 2 седмици.

Следващите две не прекарах по-приятно.Изчовърка ми татуировката с кламер. И после още веднъж. За да не забравя и да се вижда отдалеч.
След това започна да става интимно и болката слезе надолу. Позволявах му , без друго нямаше кой знае какво за правене.
След още две седмици уроци на него му умръзна.Разбрах по надписите по стените. Името не беше мое.

От месеци не бях сядала в кола.Като стар пудел ме изостави на тротоара.Нищо че дишам, мърдам и зрението ми не е отслабнало.
Радвай се, че незнам къде си, защото с мен ще преживее много по-авангардно учебния ти план.
Аз имам белези от теб навсякъде, всеки ден казвам здравей на тези по китките ми.Очите ми за малко да станат червени, но не им позволих. Не и за него.
Аз не се променям. Бях си такава и си оставам същата, защото аз съм DIY ,дръвник i am not designed for Windows!

last trip- same direction -new end

пътувах със Стъньо.той беше от хората, към които преди изпитвах чувство на уважение преливащо се съвсем незабележимо във възхищение.
Първият разговор за тази година премина в доста random режим.
Той- стреснат - аз -наляво. и напред.
2ри дубъл го огледах по- обстойно.
Изненада със стара блуза/ нова бримка.
Нищо изненадващо като за един Стъньо, де. Дали я е пуснал нарочно?Или е харесал точно как тя се е пуснала сама?
на задната страна на блузата му?
Пита ме за Мария,прическата й, ученето,аз него за задругата, поразпаднала се, докато съм блеела на запад.
сряза ме на няколко пъти, а и аз изгубих желание за посредствен разговор и млъкнах. той се възползва и заспа.
Как ме е яд, когато купетата са от дясната страна. Не мога да гледам пристанището. Но пък гледах Стъньо.
през всичките тези години си мислех че е от варна,
а се оказа от моя край.
Също така се оказа, че не е Станимир,а Станислав- екзотичната перла на югоизточна България във Варна.
Стъньо е доста народен, така ми мирише на онези стари къщи с висок таван и стари ракли, с витрините, пълни с чаши, миди и конвейрни чудеса от нечие чуждо детство.
На компот през зимата, вълнени терлици и може би пръжки.
Не умее да се преструва, когато изръсиш нещо малосмешно.
Дали още свири лятото на гайда в морската?
на прекачване се изгубихме, съвсем по Стъньовски.
Нещо, което очаквах. Таксито си разделих с един непознат съгражданин.
Будката след гарата ме върна в реално хасковско време.
Кафе- 0.25. Също както нейна посестрима във Варна ми пренастройва джоба с 0.50 за същото.
БДЖ отново изненада!
Успяхме да плюфнем по новите сименси, де,
който е решил да ги купи-да ми звънне.
Не за друго...а да ми каже къде им е багажното.

1:0

"Хубаво си е да се върнеш, нали?"-ме пита майка ми, след което ми натяква отново, че трябва да се махна.
прави списък за моя сметка
-трябва да живея добре. тоест
- не в България(fuck Bulgaria, actually)
-трябва да имам пари и да се усмихвам.
-трябва да не съм тук лятото
-да избера Холандия или Финландия.Туй-то.

А от далечната 1990 и незнам си коя, Камен ми пее
"Няма, няма да стоя с наведена глава,
ще намеря смисъл да остана, няма,
няма да вървя с наведена глава,
нали съм тук- не съм избягал"
на "repeat"

***

Аз си правя списък, пак за моя сметка и моите бъдещи кредитори
-трябва да живееш далеч без майка.
-трябва да живееш без приятелите си. отново.
-трябва да имаш пари, за да си мисли майка ти че си щастлива
-сигурно ще трябва да се омъжиш и за някой тамошен
( защото ще свикнеш със стандарта, а ще ти изтече визата)
-трябва да направиш нещо, което не искаш
-трябва да спреш да си казваш трябва
тази дума няма "к" и не е е хубава дума.

такава сутрин

Има един сорт сутрини, които не понасям.
Навън пръскат влага и мъгла, лека роса за по-добър вкус,
"да дадем на слънцето day off."
А вътре-стаята студена, а аз трябва да ида до банята
ооф че простотия ..
да е на долния етаж, точно когато е такава сутрин.
чувствам се бавна, лепкава и мръсна.
Очите ме болят, къде от неизчистения грим,
къде от някой нахален грип.
А може би и защото газта свърши и няма кафе.
Трябва да излезна да си купя едно от лафката,
не ми се излиза. Цял ден.
Добре че нямам изпит, сигурно щях да се проваля.
Корема ме боли от тоя суров noodles, че кой закусва с noodles?
Това е от сутринта. Тя мe накара!
Слушай какво, сутрин, колко още да си дръпна пердетата
за да влезе светлина?
Божке,та това е от тоя сорт сутрини.
Вместо да се усмихнеш с кафе, на балкона,
седиш вътре на лампа и нямаш газ да си стоплиш вода.
Мръщиш се,мазен и бавен, и си мечтаеш вече да е вечер.
спокс,това е само сутрин.
След 2 часа- аплодисменти и идва обяд.
Обeдите са по-неутрални. Харесвам Обeдите.

buzz

Вчера в Морската беше безобразно празно.
Имаше 2-3ма човека, които вървяха бавно и замислено,
любуваха се на всичко около тяха единият дори ми премигна и се усмихна смирено и тъжно.Все едно за последно.
И той не беше първия този ден.
Забавих ход, тъй де, закъде съм се разбързала..
обзе ме чувство на паника.
С тези апокалиптични сънища напоследък..
кадри от тях се заредиха да се лепят по зениците ми.
Стига! Ще се спъна!
Сянка ме избутва вътре стаята/Аз си играя с гравитацията на една скала/Търся ключ за шкафа, където имам съобщение от баба/Кой живее в този апартамент?/Отново в MPR, Ники, ще ми припомниш ли всичко, което имаше да се прави?/Отново в Beanery-то с Diane обсъждаме Pat./Тази пола много ми отива,ето, той ме прегърна, а не ме познава.
Трябва да спра с това sci-fi от 60-те, още само 100 стр.

Urban Saltitude 2

какво съм аз?
хомо сапиенс или
нещо съвсем по-неорганично?

колкото повече скелет-толкова повече мъже.
Храна в найлон.Вода в пвц.Cън в бетон.

no shower without amonium laureth sulphate
тоалетна - 0.30 лв. Вода и ток- всеки месец.
бременността е бреме. Децата пречат.
кой ме направи така?
една лисица ме гледа от зоопарка
и ми вика "тц тц тц"
и е ужасно права.

The Time-shifter

Cocteau Twins- Seekers who are Lovers

Мислите ми се прекъсват от онова дежаву, което от няколко години
ми се преплита във времевите Коридори.

Кое е момчето, което виждам пред тази клиника? Или санаториум? Искам да знам дори ми идва да обиколя цяла България за да намеря това място и може би да видя това момче.

Виждам го в буря, както Герда за последен път Кай. После Снежната кралица го отвежда в ледения си замък. За миг това дежаву ми взе сметката. Един тон емоции от бъдещето се вляха в червената тръба.

Дали и той има същото дежаву?
Дали вижда едно момиче с тъжни очи, което се отдалечава без да се движи и с тревога в същите тези влажни очи се примирява
Със смъртта, с поредната раздяла?

Търсих те, не е като да е без хич. Не те намерих нито в други градове, нито континенти, хижи, хотели и в момчетата, които приютявам след концерти понякога.
По гарите е студено,но докато чакам влака тайно се озъртам-дали ще те разпозная, ако този път си влезнал в друг Коридор?

Времето бразди(де да имах антена и за него )
и един ден ще започне да бръжди толкова силно, че ще се моля да спре,
но как..а ако ти чакаш своята Герда в ледения замък , със забавен метаболизъм и премръзнали крайници? Дай ми знак, само един
и тръгвам да те търся от сега.
Ще заеба плоските генерал-секретари и Shaper-и, яхвам си елена и идвам.
И няма да ти се сърдя за розите.

П-образна сутрин

Пробуждам се /Прозявам се

Подреждам/Почиствам си зъбите

Плакна си лицето/Пикая
Пия кафе/Папкам
Проветрявам/Преобличам се

Пускам песен/Пускам Valor, the bad robot
Псувам Нина( xoxoxo)

Приятно ми е,

Пламена -властелинката на сутрините!

I'd rather be- no bunny-other than me

Думи-същ.(бълг.)мн.ч- все по-празни кофи с червеи-нито да ги ядеш,нито да ги гледаш, нито отглеждаш.

Аз градя себе си наново, със стари тухли.
Душата ми циганска така пожела
и цялата е шарена,опушена от околните комини,
закърпена със заешки кожи и люспи,
увързана с найлони,въжета,
зашивам със корда защото течни са душевните страсти,
а тя много мърда.

[ Rabbits by Joel Hubaut]
Цигулките могат да се преструват на коне, звънчета,плач,хаос,
кой ги манипулира? Искат ли те да издават тези звуци или искат дядо да беше жив на село да ги изважда сутрин на слънце?


Защо ми е трудно да заговоря един приятен младеж?
Защо мозъка му трябва да анализира такъв род поведение
като социална нахалност?
тези които обичам пръснаха червените стъклени въгленчета
по целия свят и сега ми е трудно.. но няма дори да се опитам
да ги събера.Вероятно ще попият в благодатна почва.
Тези които убих,дано почиват в мир.

drink to forget

музика: std-no one there
място: rhodopean european

майка ме закърми втория път по-добре .
С вино.
Когато битовия алкохолизъм е част от домашното възпитание,
не можете да очаквате да спра, все едно е цигара
ей, съндей, добре се насолихме с тебе хаха,
ще има да се смеем до следващата ни среща ,
тоя път ще пием до неприбиране.

booze till death

и Винпром девойки ден по-късно

Sunday Girl (10:25 PM) :
идиот
Sunday Girl (10:25 PM) :
ама съм пияна
Sunday Girl (10:25 PM) :
:-D
ZEV (10:27 PM) :
idi go kaji na maika si
ZEV (10:27 PM) :
haha
Sunday Girl (10:28 PM) :
хаххаха
Sunday Girl (10:28 PM) :
ти пък
Sunday Girl (10:28 PM) :
тя знае
Sunday Girl (10:28 PM) :
gotino
ZEV (10:29 PM) :
:-)
ZEV (10:29 PM) :
eei
ZEV (10:29 PM) :
znaesh li 4e mislq na 15 mart- do 8mi april da sam vuv sf
ZEV (10:29 PM) :
trqq da karam staj vav vanshno min,
Sunday Girl (10:29 PM) :
ооооооо
ZEV (10:29 PM) :
i nqkoq ve4er trqq da se napiem
ZEV (10:29 PM) :
najivot
Sunday Girl (10:29 PM) :
мед за ушите ми
ZEV (10:29 PM) :
na jivo de
Sunday Girl (10:29 PM) :
:-D
ZEV (10:29 PM) :
:-)
ZEV (10:29 PM) :
vino za ustata mi
Sunday Girl (10:29 PM) :
ама без орехи че ще оглушея
Sunday Girl (10:32 PM) :
аз искам тая снимка г-н Костов
Sunday Girl (10:32 PM) :
:-P
ZEV (10:33 PM) :
haha
ZEV (10:33 PM) :
povqrvai mi , she q scan-q
ZEV (10:33 PM) :
ama she se napikaesh ot smqh
ZEV (10:33 PM) :
:-)
Sunday Girl (10:33 PM) :
аиде де
Sunday Girl (10:33 PM) :
искаммммммммм я
ZEV (10:33 PM) :
haha ok
Sunday Girl (10:34 PM) :
обичам старите времена
ZEV (10:34 PM) :
v h-vo e
Sunday Girl (10:34 PM) :
:-D
ZEV (10:34 PM) :
eee, bqha sme6ni vremena
ZEV (10:34 PM) :
suvsem po kitaiski
Sunday Girl (10:34 PM) :
определено
Sunday Girl (10:34 PM) :
хубаво си беше
ZEV (10:36 PM) :
mnogo mnogo..
ZEV (10:36 PM) :
sme6no
ZEV (10:36 PM) :
gubq si dumite iz mozuka
ZEV (10:37 PM) :
mishkite pak se gonqt gore..
Sunday Girl (10:37 PM) :
абе кефя се че с тебе се знаем от толкоз време
Sunday Girl (10:38 PM) :
и съселите също
Sunday Girl (10:39 PM) :
хаххахахахаххахахха
Sunday Girl (10:39 PM) :
ама ти не знаеш
ZEV (10:39 PM) :
haha
ZEV (10:39 PM) :
neznam q
ZEV (10:39 PM) :
ama zvu4i dobre
ZEV (10:39 PM) :
ee, s tebe imame special chemistry
ZEV (10:39 PM) :
makar 4e nqkoi put nqma kvo da si kajem
ZEV (10:40 PM) :
mojem prosto da broim zaedno plo4kite po trotoara..
ZEV (10:40 PM) :
i pak she e veselo :-)
ZEV (10:40 PM) :
suzdavame si nasha euforia
Sunday Girl (10:40 PM) :
хахха естествено
ZEV (10:40 PM) :
dali otbluskva drugite kato biopole
ZEV (10:40 PM) :
:-D
Sunday Girl (10:40 PM) :
хахаххаха
Sunday Girl (10:41 PM) :
и така да е не се дърпам
ZEV (10:42 PM) :
nqma dase durpash q :-D
ZEV (10:42 PM) :
jivota sega zapo4va
Sunday Girl (10:42 PM) :
и парно си имам
ZEV (10:43 PM) :
e nie vuv vn nqmame
ZEV (10:43 PM) :
no tova ne mi pre4i da piqqqqq
Sunday Girl (10:44 PM) :
topli nali; ]
ZEV (10:44 PM) :
topli trucki, imam dva 4ifta 4orapi i edin 4orapoga6tnik
Sunday Girl (10:47 PM) :
hahahah a az imam spalen chuval
Sunday Girl (10:47 PM) :
ako izpobshto se pushe s "u"
Sunday Girl (10:47 PM) :
dredg mi peqt i te ucelvat
ZEV (10:50 PM) :
brrm
ZEV (10:50 PM) :
ne6to ne ti razbiram
ZEV (10:50 PM) :
zavalvash po klaviaturata ve4e
Sunday Girl (10:52 PM) :
hahah]
Sunday Girl (10:52 PM) :
iskah da kaja dredg (tova e grupa) mi peqt i ucelvat sustoqnieto mi ;-)
Sunday Girl (10:52 PM) :
sega razbra li me
ZEV (10:53 PM) :
a taka, po-bavno i detailno
ZEV (10:53 PM) :
za kude se se razburzala
ZEV (10:53 PM) :
evropa ve4e doide pri nas

уникални винпромски тройки

Станах на 22 ще стана и на 23. Има логика.
Дойде време за дипломиране, а аз се чувствам по-пикла и от времето, когато бях бая пикла.
Естествено Дюлгерова баш на мен изтапани темата за ООН
плам+ООН=внл
-и съвсем по Мърфи аз ще пиша за Саддам, когато завършвам Европеистика..единственото, което ми липсва е да живея в Индия
и цирка ще е нон стоп ала бала, слонове-човекоубийци,сто ръце

Ето, че P.R. влезе в употреба и на Християнството(holy moly)
"Не сте ли твърде млад за игумен в манастир?"
абе парче, човека да не е вечен, постигнал е мечтите си по-рано от теб, какво въпросително има в това

гриза Гризинки и ме гризе" МИО или Малцинства?"
ех тези двойки.. дори момчетата идват по две..
бащите също
при обувките е нормално
трябва да внимавам с децата
днес вдигнах една онлайн наздравица и добре се насолих
скуката ,тя не идва сама, води си всички роднини от Винпром
а по радиото са пуснали едно мазно хоро, от тия по сватбите
как да не дрънна още едно ,а?

Mistakes that last

Остави това.
Да говорим за нас. Аз ще мълча от твое име.
Знам, че не съм твой тип,но ще мълчиш.
Mалко по-люха съм от предишната?хм,
не друсам,
отказах цигарките на 15
намалих алкото на 18
за да спортувам пълноценно и да съм годна майка.
(не чета книги често и сигурно ще ти е трудно да завържеш тема с мен?)
Не се коси, ще я вържем на някое ябълково дърво
аз чета от живота,числата ги чета доста умело
Ти градиш стратегии от структури на книги
"patterns i'm finding when pain and joy and sorrow mingle"
пиша простичко, но доста нахално,затова ще прочетеш и следващия ред.
Сядай, не съм свършила!
Всъщност я да ти се усмихна, че утре може да нямам лукса..утре с удоволствие няма да се събудя..

Абе...да излезнем на разходка,а?
Вървиш ми успоредно и не ти се говори с мен
(няма да те разбера, защото имам по-остър поглед от нея?)
Вече няма да те гледам. Но какво правиш?!СПРИ!
Чета мислите ти по тротоара вече 25мин. , а може би не само аз.
Вдигни главата,

Boy,give it a break
you are loved!
give me a break
before i get bored


сега разбираш,че грешките също имат структура.
а, от коя книга го научи?

GLOBALък

9. Ролята на глобалната организация ООН за закрилата
на правата на националните малцинства;
мястото напроблема във Всеобщата Декларация
за Правата на Човека в Международния пакт за
граждански и политически права
3книга 2006
1 глава
Ролята им е голяма...главозамайваща.
Като се замисля добър номер извъртяха на Саддам
и се радвам че смениха К.Анан,

единствено потвърди тезата ми,
че черните have no sense of good reason.
Aко бях на него щях поне да извъртя едно определение
"що е човек?" в ВДПЧ

Killing Joke- Total Invasion

Just enough water to ensurface the world

Oil baron running the government

So I'll start a war

All votes invalid

Use any old lie

Gonna carve up your wealth,

like pumpkin pie

Only fools won't realise

and won't be told that

empires run on the old black gold

It's a global abrasion

It's consecration

United Nations

It's a total invasion!

Terrify them

Complete submission

This is our goal,

this is our mission

Destroy your customs

You'll have no say

We'll clothe your women

in the western way

I's a fucking crusade

A lesson in trade

So all you intellectuals

We're gonna invade

The final push

The last battle

Even restored?

Man is cattle

We want your oil

We want your land

We'll take your welth

You'll have much less

We'll change your God

to the Bitch Godess
Аз мисля да създам ООМ(Орг.на обединените мечтатели)
в преамбюла няма да забравя да напиша определение що е мечтател, или най-лесно ще оставя празно място
всеки сам да реши. Може би колегите от ООН са направили същото. Т.Е. открали са ми идеята. Ще се съдим.
Ще има права и задължения на мечтателите, специални глоби
за прекалено високо летящите мечти, нарушаващи меджународните граници на пространството,
всяка събота сутрин ще танцуваме кючека на радостта
майка ми е права..трябва да си намеря работа. Каквато и да е.

you're my dead end

музика: CSS- Alala
място: фуга

Ето ме,колебая се
и то къде-на изтривалката на полунощ
-дали още ще те искам в нощите, когато не ми се прави секс,
а ти, как заспиваш до някой, който не обичаш?
Вечер...трудно ли е ?
Но не е самотно?
А няма ли да съжаляваш, някой ден, че тази неделя вечер не си бил с който трябва?
чакай..ретроспекцията е мой звяр.. верно бе..
вече няма да се притеснявам за теб.
И без това вече пия чай. Ако си искам и по два.
Но.. трудно се заспива. Доста.И това си е изкуство.
Трябва да се владее.
Снощи те сънувах, макар че не ти пука.
Насън ти позволявам разни неща.
В сиренето имаше какавиди, гнусно..ти уж беше на гости, а доста ти беше удобно на моя диван...as usual

10

Снощи в просъница си мислех за горния етаж. Затова колко болка съм изживяла заради това. Сякаш вечер не си почивам, а изживявам цялата болка наново на куп боли и не се спи.
Цикълът вече се върти по-бързо и се случва мега болезнено.
Иска ми се паметта ми да измръзне в Антарктика...
Бълнувах, че те могат да изрежат гнилите кадри, да ги няма в мозъка ми, в главите на околните. Те ми поискаха 10 години в отплата, последните ми 10 години.
-ако ми кажете колко ще живея, ще реша какво са 10
-не можем да кажем
-тогава...няма сделка

А всъщност всичко е детска лигня, недорасла идеалистке,
ако ти бях майка щеше да ми се свиди да ти кажа някои неща,
но не съм и ще ръгам докато не престане да диша!
И няма да спиш.

Сънят не ме зове вече, само очите го мечтаят. До

Те

Те слязоха при нас да берат рози-
Постелята на нашите легла
Отдалеч се забелязваха и двете-
Майка с чудна, бледа дъщеря
Подскачаше весело, игриво,
Злощастното дете.
Идвайки надолу спря внезапно
И напред длани простря:
„майко, виж пулсиращите същества!
Те се самосъздават в сънищата.”
А тя уморено погледна и не разбра.
Само й пооправи бялата яка
На черното инак облекло-
Ризница срещу слънцето.
„майко, подай ми ръка
Виж какво ме кара
Да вярвам в чудеса!”
Потръпна, когато усъзна-
Детето й беше морска вълна,
А когато наближиха
Малката уверено под съня пропълзя.

Днес майка й пред червените рози
Потръпна при допира на цветя.
Усети смъртните простори
И при мисълта за това
Пръсна сто розови листа
По заспалите ни стари лица.
Но да чуем какво тя пожела
Невъзможно ни се стори.
В нашия сън тя с тези рози
Хиляди неща счупи и събори.

deadcandance

Задрямах.
Беше уютно.
Бяха създали атмосфера.
2-3 усмивки през мартини...
Той ме дръпна и аз... „какво?!”
Някой пусна” Evelyn”И ние танцувахме.
Страшна усмивка има. СТОП!
Как така с ...Асен…he is no more...
как така с мъртвец?...ще умирам ли?

А навън decadence&scrap, мостове и релси..фантоми
И един пръстен, който ми отваря портали.
R.I.P. Асенчо, следващия път ще пия едно за теб и затова,че се оттърва...
а аз имам още да влача..But you’ll have the last dance