Вчера в Морската беше безобразно празно.
Имаше 2-3ма човека, които вървяха бавно и замислено,
любуваха се на всичко около тяха единият дори ми премигна и се усмихна смирено и тъжно.Все едно за последно.
И той не беше първия този ден.
Забавих ход, тъй де, закъде съм се разбързала..
обзе ме чувство на паника.
С тези апокалиптични сънища напоследък..
кадри от тях се заредиха да се лепят по зениците ми.
Стига! Ще се спъна!
Сянка ме избутва вътре стаята/Аз си играя с гравитацията на една скала/Търся ключ за шкафа, където имам съобщение от баба/Кой живее в този апартамент?/Отново в MPR, Ники, ще ми припомниш ли всичко, което имаше да се прави?/Отново в Beanery-то с Diane обсъждаме Pat./Тази пола много ми отива,ето, той ме прегърна, а не ме познава.
Трябва да спра с това sci-fi от 60-те, още само 100 стр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар