Снощи в просъница си мислех за горния етаж. Затова колко болка съм изживяла заради това. Сякаш вечер не си почивам, а изживявам цялата болка наново на куп боли и не се спи.
Цикълът вече се върти по-бързо и се случва мега болезнено.
Иска ми се паметта ми да измръзне в Антарктика...
Бълнувах, че те могат да изрежат гнилите кадри, да ги няма в мозъка ми, в главите на околните. Те ми поискаха 10 години в отплата, последните ми 10 години.
-ако ми кажете колко ще живея, ще реша какво са 10
-не можем да кажем
-тогава...няма сделка
А всъщност всичко е детска лигня, недорасла идеалистке,
ако ти бях майка щеше да ми се свиди да ти кажа някои неща,
но не съм и ще ръгам докато не престане да диша!
И няма да спиш.
Сънят не ме зове вече, само очите го мечтаят. До
Няма коментари:
Публикуване на коментар