19.12.2005 музика: s.a- anima
място: shama
Ти не ме познаваш.В момента се гледаме така и ми се струва че душите ни са странни къщи във гора, една срещу друга, и сега портите са отворени.Ти можеш да влизаш при мен, аз при теб. Но не навсякъде.Имам един килер.. така да се каже подземие, не са много стълбите към него, упорито съм ги строила всяка от тях по няколко години. Там е обитела на това, което ще умъртви престоя ти в мен.Винаги има опасност за другите и теб то да ви нарани, убоде за дълго време, разбираш ли- оттам бликат основите и тухлите ми. Много са хората, които през годините ми услужваха с боя, лак, украса, та сега изглежда че всичко е наред. Но ти виждаш замаската и ти допада като възможност това да съм аз. Можеш, разбира се, да допуснеш, че под нея съм аз , но така не ти е удобно и ще изгониш тази умисъл далеч в гората-нека някой друг да я поеме за да я отрече и да премине нататък.Аз също играя само с това, което смятам, че приляга на моето отражение. Когато листата трепват от моите чувства по различен начин- това е благословия за мен- мога да се обичам, че съм добра във влиянието.Казах ти толкова голямо количество информация за себе си. Готов ли си да построиш още една стая за мен, да пробваш бъзможно ли е да ме избавиш от моята къща на ужасите?Казваш да. Това вече не съм аз. Това си ти с моята замаска.Какво си скрил отдолу, можеш ли да споделиш...не,никой друг не ще посмее да влезе толкова натъмно в себе си, да се изплаши от карантията си, както мен да я използва за опаковъчна хартия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар